— Първо — каза тя, — ние не сме тук, за да гласуваме извършването на самия подвиг. Той бе заръчан лично от покровителя на Рим, великия бог Марс Ултор. Ние ще се съобразим с волята му. Не сме тук и за да обсъждаме избора за спътници на Франк Занг.
— И тримата ли ще са от петата кохорта — провикна се Ханк, който бе от третата. — Това не е честно!
— Нито разумно — обади се едно момче до него. — Знаем, че петата кохорта винаги се проваля. Трябва да вземат някой кадърен.
Дакота се изправи толкова бързо, че разля безалкохолното си.
— Бяхме достатъчно добри снощи, Лари, когато ви наритахме
— Достатъчно, Дакота — намеси се Рейна, — да оставим подекса на Лари настрана. Като ръководител на подвига Франк има правото да избере своите спътници. Той избра Пърси Джаксън и Хейзъл Левеск.
Един дух на втория ред извика:
—
— Катоне — прекъсна го Рейна, — трябва да се съобразим с волята на Марс Ултор. Дори тя да означава, че трябва да оправим някои… подробности.
Рейна плесна с ръце и Октавиан пристъпи напред. Той постави ножа и плюшеното лъвче настрана и взе кадифената кутийка от стола.
— Франк Занг — каза той, — ела насам.
Франк погледна нервно към Пърси, след което се изправи на крака и приближи авгура.
— За мен е… удоволствие — каза Октавиан, процеждайки с мъка последната дума — да ти връча Крепостната корона за това, че пръв премина защитната стена по време на обсадата снощи. — И той му връчи бронзова значка във формата на лавров венец. — Също така по волята на претор Рейна те обявявам за центурион.
След което подаде на Франк още една значка — бронзов лунен сърп. Сенатът избухна.
— Той е още в пробацио! — кресна някой. — Невероятно! — изкрещя друг.
— Вкара ми вода в носа! — обади се трети.
— Тишина! — гласът на Октавиан звучеше много по-убедително, отколкото предишната нощ на бойното поле. — Нашият претор добре знае, че никой под ранга на центурион няма право да ръководи мисия за подвиг. За добро или зло Франк трябва да се нагърби с тази роля. И така нашият претор обяви, че Франк Занг трябва да бъде направен центурион.
В този момент Пърси разбра какъв враг имат в лицето на Октавиан. Той бе перфектен оратор, спокоен, разумен, с измъчено изражение. Внимателно подбираше думите си така, че да прехвърли цялата отговорност върху Рейна.
„Идеята е нейна — искаше да каже той. — Ако нещата се объркат, тя трябва да поеме отговорност. Ако аз бях начело, щях да постъпя много по-разумно. Но уви, нямам избор, тъй като съм верен римски войник.“ — Октавиан изказа всичко това, без да го произнася. Успя едновременно да успокои сената и да го спечели на своя страна.
За пръв път Пърси разбра, че това хилаво, смешно на вид, хлапе може да се окаже изключително опасен противник.
Рейна също го разбра, тъй като по лицето й пробяга раздразнение.
— Също така трябва да кажа, че се освободи място за центурион — каза тя. — Един от нашите офицери, който е и сенатор, реши да отстъпи. След десет години вярна служба на легиона тя ще отиде в града, за да постъпи в университет. Гуен от петата кохорта, благодаря за верността.
Всички се обърнаха към Гуен, която успя да се усмихне. Беше уморена от предишната нощ, но й облекчена. Пърси не я обвиняваше. Университетът бе по-добър вариант от това да те намушкат с копие.
— Като претор — продължи Рейна — имам правото да сменям офицерите. Наистина не е обичайно лагерник в пробацио веднага да стане центурион, но мисля, че всички трябва да признаем, че миналата нощ не беше… обикновена. Франк Занг, подай си документите.
Франк свали оловната табелка от врата си и я подаде на Октавиан.
— Подай си ръката — каза Октавиан.
Франк вдигна ръка.
Октавиан издигна ръце към небесата.
— Приемаме Франк Занг, син на Марс, в дванайсетия легион Фулмината за първа година служба. Заклеваш ли живота си на сената и народа на Рим?
Франк промърмори нещо като: „Ъъ… да“, преди да прочисти гърлото си и да каже по-ясно:
— Да, приемам.
Сенаторите извикаха:
— Senatus Populusque Romanus!
Ръката на Франк пламна. За миг очите му се изпълниха с ужас и Пърси се уплаши, че приятелят му ще припадне. После огънят изгасна, пушекът се разнесе и по кожата на Франк се появиха нови знаци — кръстосани копия и една ивица, която олицетворяваше първата година на служба.
— Можеш да седнеш. — Октавиан погледна към аудиторията, все едно за да каже:
„Хора, идеята не беше моя“.
— А сега — каза Рейна — трябва да обсъдим подвига.
Сенаторите се размърдаха и започнаха да си мърморят нещо, докато Франк си сядаше на мястото.
— Заболя ли те? — прошепна Пърси.
Франк погледна към ръката си, която още пушеше.
— Да. Много.
Той изглеждаше объркан от значките в ръката си — знака на центуриона и Крепостната корона. Сякаш не бе сигурен какво се очаква да направи с тях.
— Ела — каза Хейзъл и очите й заблестяха от гордост, — позволи на мен.
