Синът на Нептун полностью

— Този подвиг е невъзможен за извършване! — извика един сенатор.

— Обречени сме! — проплака някакъв дух.

— Може ли още малко „Куул-Ейд“? — провикна се Дакота.

— Тишина! — прекъсна ги Рейна. — Сенатори, моля ви да се държите както подобава на римляни. Марс е наредил да извършим този подвиг и ние трябва да вярваме, че това е възможно. Тези трима герои ще трябва да заминат за Аляска, за да освободят Танатос, и ще се върнат преди Пирът на Фортуна. Ако успеят да намерят и изгубения орел, още по-добре. Ние можем само да им помогнем със съвет и да се надяваме, че имат план.

Рейна погледна Пърси.

— Имате план, нали?

Пърси искаше смело да пристъпи напред и да каже: „Не, нямам!“. Това беше истината, но само като погледна към изнервените лица в аудиторията, Пърси разбра, че няма право да им я сервира.

— Преди всичко трябва да си изясня нещо — обърна се той към Нико. — Досега смятах, че Плутон е богът на Мъртвите. Сега обаче ми съобщавате, че има още някой, този тип Танатос. Да не забравяме и Портите на Смъртта от онова пророчество за седмината герои. Какво означава всичко това?

Нико си пое дълбоко въздух.

— Ще се опитам да обясня. Плутон е богът на Отвъдното, но самият бог на Смъртта, онзи, който отговаря за превеждането на душите в Подземния свят и оставането им там, е неговият лейтенант, Танатос. Той е… как да ти кажа. Представи си живота и смъртта като две отделни държави. Всеки би искал да е в Живота, нали? Затова има охранявана граница, която да попречи на мъртвите да се връщат назад без разрешение. Но това е огромна граница с много пукнатини. Плутон ги запушва, но нови се появяват през цялото време. Затова той разчита на Танатос, който е… нещо като граничар.

— Значи Танатос улавя душите — попита Пърси — и ги отвежда в Подземното царство, така ли?

— Точно — каза Нико, — но сега Танатос е пленен.

Франк вдигна ръка.

— Как е възможно да оковеш смъртта?

— Правено е и преди — отговори Нико. — В стари времена човек на име Сизиф измамил Смъртта и го оковал. Друг път Херкулес го надвил в битка.

— А сега този гигант го е пленил — добави Пърси. — Значи, ако освободим Танатос, мъртвите ще си стоят мъртви… — Той погледна към Гуен. — Ъ… не се обиждай.

— Не е толкова просто — каза Нико.

Октавиан погледна нагоре.

— Защо ли това не ме изненадва?

— Имаш предвид Портите на Смъртта, нали? — попита Рейна, без да обръща внимание на Октавиан. — Те се споменават в Пророчеството на седмината, което бе в основата на първата експедиция до Аляска…

— И всички знаем как завърши тя! — изсумтя духът Катон. — Ние, ларите, помним!

Останалите духове замърмориха в знак на съгласие. Нико постави пръст на устните си и внезапно всички лари замлъкнаха. Някои изглеждаха притеснени, сякаш устните им са запечатани.

На Пърси му се искаше да има такава власт над някои живи хора… като Октавиан, например.

— Танатос е само част от проблема — обясни Нико. — Портите на Смъртта са концепция, която дори аз не разбирам напълно. Към отвъдния свят има много пътища — реката Стикс, вратата на Орфей, а също и малки изходи, които от време на време се отварят. Сега, когато Танатос е пленен, всички те ще са много лесни за употреба. Някои дори могат да ни помогнат да си върнем някой приятел като Гуен. Но по-вероятно е облагодетелствани да бъдат злодеите и чудовищата, които винаги търсят начин, за да избягат. Портите на Смъртта обаче принадлежат лично на Танатос, те са нещо като експресна лента между живота и смъртта. Само Танатос знае къде се намират те, а мястото им се променя през вековете. Ако съм разбрал нещата правилно, Портите са били отворени насила. Слугите на Гея вече ги държат под свой контрол…

— Което означава, че Гея преценява кой да се върне от света на мъртвите и кой не — предположи Пърси.

Нико кимна.

— Тя може да избира най-ужасните чудовища и душите на най-големите злодеи. Ако спасим Танатос, той поне ще може да ги хваща и изпраща в отвъдното. Чудовищата ще умират под ударите ни, както беше преди. Ще можем да дишаме. Но ако не си го върнем, враговете ни няма да остават мъртви за дълго. Винаги ще могат да се връщат в света на живите.

— Значи това е все едно да ги хващаме и депортираме — обобщи Пърси, — но те да продължават да пресичат границата.

— Депресиращо, но вярно сравнение — съгласи се Нико.

Франк се почеса по главата.

— Но Танатос знае къде са Портите, нали? Ако го освободим, той ще може да ги завладее отново.

— Не мисля — отговори Нико, — не и сам. Той не може да се мери по сила с Гея. Ще трябва да се събере група от могъщи герои. Най-могъщите.

— Седмина герои ще сбере зовът… — прошепна Рейна. — Пред Портата на Смъртта бди врагът.

Тя погледна към Пърси и за миг той видя колко уплашена е тя. Прикриваше се добре, но Пърси се замисли дали и тя не страда от кошмари с Гея, дали не вижда какво ще стане с лагера, ако неунищожимите чудовища се върнеха.