Синът на Нептун полностью

Щом минаха през прага, светнаха лампи. Чу се музика от флейта, все едно бяха попаднали в цирк. Щандове с ядки и сушени плодове опасваха широки пътеки. Имаше също кошници с ябълки и кошове за дрехи, пълни с пъстри хипарски ризи и полупрозрачни рокли като за феи. Таванът бе покрит с вятърни камбанки. По стените, върху стъклени рафтове, бяха наредени кристални топки, кухи минерали, талисмани против уроки и други странни предмети. Някъде явно бе запалено благовоние, защото миришеше на подпален букет цветя.

— Магазин на гадателка? — предположи Франк.

— Надявам се, че не — промърмори Хейзъл.

Пърси се облегна на нея. Изглеждаше по-зле отвсякога, сякаш внезапно го бе връхлетял грип. Лицето му блестеше от пот.

— Трябва да седна — промълви той. — И… малко вода…

— Да — каза Франк, — ще ти намерим местенце да си починеш.

Подът изскърца под петите им. Франк мина покрай два фонтана, изобразяващи Нептун.

Едно момиче се появи иззад кашони с овесени ядки.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Франк отскочи назад и събори единия от фонтаните. Каменна статуя на Нептун падна и се счупи на пода. Главата на морския бог се откачи и водата запръска от врата му, намокряйки купчина чанти.

— Извинявайте! — Франк се наведе да почисти и едва не намушка момичето с копието си.

— Аа! — извика тя. — Стой! Всичко е наред!

Франк бавно се изправи, стараейки се да не чупи нищо повече. Хейзъл изглеждаше уплашена до смърт. Пърси погледна обезглавената статуя на баща си и като че ли позеленя.

Момичето плесна с ръце. Фонтанът се разпадна в мъгла, а водата изчезна.

След което се обърна към Франк.

— Наистина няма проблем. Фонтаните с Нептун и без това изглеждат много сърдити. Дразнят ме.

Тя напомни на Франк за колежанките, които се катереха в парка „Лин Каньон“ зад дома на баба му. Беше ниска и здрава, с ботуши, къси панталони и яркожълта тениска, на която пишеше: „Полезни биохрани ДЪГА“. Изглеждаше млада, но косата й бе снежнобяла, залепнала за скалпа й като черупка на огромно варено яйце.

Франк се опита да каже нещо, но очите на момичето го разсейваха. Ирисите й сменяха цвета си от сив на черен и бял.

— Ъъ — успя да каже той, — съжалявам за фонтана. Просто…

— Знам! — каза момичето. — Просто разглеждахте. Няма проблем. Героите са добре дошли тук. Разглеждайте си спокойно. Не сте като онези противни чудовища. Те никога не купуват нищо, само ползват тоалетната! — Тя изсумтя и в очите й проблеснаха мълнии.

Франк погледна към Хейзъл, чудейки се дали не му се привиждат разни работи. Но Хейзъл също изглеждаше изненадана.

От края на магазина се чу женски глас:

— Стрижке! Не плаши клиентите, ако обичаш. По-добре ги доведи при мен.

— Името ти е Стрижка? — попита Хейзъл.

Момичето се засмя.

— Е, на езика на небюлите всъщност е… — Тя нададе серия звуци като от гръмотевица и вятър, които напомниха на Франк за буря, последвана от студ.

— Но вие може да ме наричате Стрижка.

— Небюла — замаян каза Пърси, — облачна нимфа.

Стрижка грейна.

— Този ми харесва! Обикновено никой не е чувал за облачните нимфи. Но, богове! Миличък, ти не изглеждаш никак добре! Хайде, елате. Шефката ще ви се зарадва и ще помогне на приятеля ви.

Стрижка ги поведе през магазина, минавайки покрай щандове с различни зеленчуци и плодове — кивита, лотоси, нарове, дори патладжани. В края на магазина, зад старомодна каса, стоеше смугла жена на средна възраст с дълга черна коса, очила, закрепени на носа, и риза, на която пишеше: „Богинята живее!“.

Носеше кехлибарена огърлица и тюркоазени пръстени. Ухаеше на рози.

Изглеждаше дружелюбна, но нещо във вида й разстрои много Франк. Той едва не заплака. Отне му малко време да осъзнае защо, но начинът, по който се усмихваше, по който килваше главата си, топлите й кафяви очи — всичко това му напомняше за майка му.

— Здравейте! — каза тя и се наведе над гишето, върху което имаше десетки малки статуетки: китайски котки, медитиращ Буда, статуетки на Свети Франсис с огромни глави, птички с шапки…

— Ето ви и вас! Аз съм Ирида!

Очите на Хейзъл се разшириха.

— Богинята на Дъгата?

— Това ми е работата, да — сбърчи лице Ирида. — Но аз не се изчерпвам с корпоративните си задължения. В свободното си време се занимавам с това! — Тя гордо показа магазина си. — Продавам полезни биохрани и промотирам здравословния начин на живот.

Франк я погледна.

— Но вие дадохте на гиганта суха паста.

Ирида го погледна ужасено.

— Не е суха паста! — Тя бръкна в долапа и извади няколко сладкишчета, които изглеждаха досущ като сухи пасти. — В тях няма захари, глутен, соя и консерванти, направени са от водорасли и са обогатени с витамини и козе мляко!

— Напълно естествени — додаде Стрижка.

— В такъв случай се извинявам. — На Франк внезапно му прилоша като на Пърси.

Ирида се усмихна.

— Опитай едно, Франк. Ти не ядеш мляко, нали?

— Но как разбра…?