Тогава се появи майка му. Нямаше начин да е слязла от тавана толкова бързо, но беше там. Застана между мечката и сина си и му каза да тича към къщата. Този път Франк се подчини. После, когато се обърна назад, видя майка му да си идва от гората. Мечката я нямаше. Франк попита какво е станало, а майка му се усмихна и каза: „Баба Меца просто искаше някой да й покаже пътя“.
Сцената в дъгата се промени. Франк се видя на шест годинки, свит в скута на майка си, макар вече да бе твърде голям за това. Дългата й черна коса не бе прибрана назад. Беше го прегърнала. Носеше очилата на носа си (Франк толкова обичаше да й ги взима), а сивият й пуловер ухаеше на джинджифил. Разказваше му приказки за герои, които според нея били техни роднини. Като Шу Фу, който търсел еликсира на живота. Образът в дъгата нямаше звук, но Франк помнеше думите на майка си: „Той бе твоят пра-пра-пра-пра…“ — И тя гъделичкаше Франк, повтаряйки сричката „пра“, докато той не избухнеше в смях.
Тя му разказа и за Сун Гуо, известен още и като Сенека Гракх — човека, победил дванайсет римски и шестнайсет китайски дракона в западните пустини на Китай. „Той бил най-силният дракон от всички — бе казала майка му. — Затова успял да ги победи!“
Франк не я бе разбрал, но историята му се беше видяла страхотна.
Този път тя го погъделичка с толкова много „пра“, че Франк се претърколи на пода, за да избяга. „А най-старият ти предтеча, за който знаем, бил принц на Пилос! И Херкулес се борил с него веднъж. Било голяма битка!“ — каза майка му.
— Нашият спечелил ли? — попита Франк.
Майка му се засмя, но в смеха й имаше горчивина.
— Не, нашият предтеча загубил. Но победата на Херкулес не била лесна. Представи си да се бориш с ято пчели. Толкова трудно било. Дори Херкулес се затруднил!
Франк не бе разбрал коментара — нито тогава, нито сега. Нима предтечата му бил пчелар?
Франк отдавна не си бе спомнял за тези приказки, но сега те се върнаха в ума му ясни като лицето на майка му. Болеше го да я види отново. Искаше да се върне назад във времето, отново да е мъничък и да се свие в скута й.
В образа на дъгата малкият Франк попита откъде все пак е семейството му, щом толкова много герои са му роднини. Дали бяха от Пилос или Рим, от Китай или Канада?
Майка му се усмихна, килвайки глава, сякаш се бе замислила.
„Ли-Жиен — каза накрая тя. — Семейството ни е от много места, но домът ни е в Ли-Жиен. Помни, Франк, твоят дар е специален. Ти можеш да бъдеш всичко.“
Мъглата изчезна, оставяйки Франк насаме с Ирида.
— Не разбирам — промълви с пресипнал глас той.
— Майка ти го обясни — каза Ирида. — Ти можеш да бъдеш всичко.
Това звучеше като някое от тъпо мото — от онези, които родителите казват на децата си, за да им повдигнат самочувствието. Като нещо, което Ирида можеше да напише на някоя от блузите си, редом до надписи като „Богинята живее!“ или „Другата ми кола е летящо килимче!“.
Но начинът, по който го каза Ирида, звучеше като предизвикателство.
Франк притисна ръка до джоба на панталона си, където държеше посмъртния медал на майка си. Среброто бе студено като лед.
— Не мога да бъда нищо — настоя Франк. — Нямам никакви умения.
— А какво си опитвал? — попита Ирида. — Искаше да си стрелец. Справи се добре с това. А дори не си задълбал под повърхността. Твоите приятели, Хейзъл и Пърси, са разпънати между два свята — гръцкия и римския, миналото и настоящето. Но това важи за теб дори повече. Семейството ти е древно — кръвта на Пилос тече във вените ти от страна на майка ти, а баща ти е Марс. Неслучайно Юнона иска да си един от седемте герои. Неслучайно те е избрала, за да се изправиш срещу гигантите на Гея. Но помисли и ти какво искаш.
— Нямам никакъв избор — каза Франк. — Аз съм син на тъпия бог на Войната. Трябва да извърша подвига и…
— „Трябва“ — прекъсна го Ирида, — а не „искам“. И аз някога мислех така. А после ми писна да бъда нечия слугиня. Да нося вино на Юпитер. Да разнасям писмата на Юнона. Да предавам съобщения за всеки глупак със златна
— Златна какво…
— Няма значение. Научих се да не ми пука. Отворих си магазинчето и сега съм като нова. И ти можеш да се научиш да си като мен. Може би не може да се изплъзнеш от съдбата си и някой ден това дърво ще изгори. Виждам как го държиш, когато това се случва…
— Благодаря — отговори Франк.
— Но това прави живота ти само още по-ценен! Не бива да правиш това, което очакват родителите ти или баба ти! Не бива да следваш сляпо заповедите на бога на Войната или пък на Юнона! Бъди себе си, Франк! Намери своя път!
Франк се замисли върху това. Звучеше яко — да зареже боговете, съдбата си, баща си. И без това не искаше да е негов син. Той бе бог на Войната, а майка му бе умряла по време на война. Беше изгубил всичко заради войната, а Марс очевидно не знаеше истината за него.
Че Франк не иска да бъде герой.
— Защо ми казваш всичко това? — попита той. — Искаш да изоставя подвига, да позволя лагер „Юпитер“ да бъде унищожен? Приятелите ми разчитат на мен.
Ирида разпери ръце:
