Синът на Нептун полностью

— Не мога да ти кажа какво да правиш, Франк. Но каквото и да сториш, направи го, защото ти го искаш, а не защото така са ти наредили. Знаеш ли докъде ме доведе послушанието? Пет хиляди години слугувах на всички. Така и не открих коя съм всъщност. Кое е свещеното ми животно? Никой не си направи труда да ми посвети такова. Къде са храмовете ми? Никога не ги построиха. Хубаво, тогава. Намерих си убежище тук, в магазина. Можеш да останеш с мен, ако искаш. Да предлагаш алтернативен, здравословен начин на живот.

— Как така, сега ли?

— Идеята е, че имаш избор. Ако продължиш напред… какво ще стане, когато освободиш Танатос? Какво добро ще донесе това на семейството, на приятелите ти?

Франк си спомни какво бе рекла баба му — че скоро ще срещне Смъртта. Тя го дразнеше понякога, но все пак бе единственият му жив роднина, единственият човек, който още го обичаше. Ако Танатос останеше окован, Франк можеше и да не я загуби.

Ами Хейзъл? Тя някакси бе избягала от отвъдното. Ако Смъртта я отведеше отново, Франк нямаше да го понесе.

А и той самият си имаше проблем — според Ирида е трябвало да умре още като бебе. Едно обгорено дръвче бе единственото, което го делеше от Смъртта. Дали Танатос нямаше да отведе и него?

Франк се опита да си представи работата при Ирида. Как носи рекламна фланелка на магазина и продава кристали и муски на пътуващи герои и здравословни сладкиши на преминаващи чудовища. А в същото време армия безсмъртни избива обитателите на лагер „Юпитер“.

„Можеш да бъдеш всичко“ — бе казала майка му. Но не е така — помисли си той. — Не мога да бъда егоист.

— Трябва да продължа — каза той, — такава ми е работата.

Ирида въздъхна.

— Очаквах този отговор, но бях длъжна да опитам. Задачата ти… не бих я пожелала на никой — особено на добро момче като теб. Но ако трябва да вървиш, поне мога да те посъветвам нещо. Ще имаш нужда от помощ, за да откриеш Танатос.

— Знаеш ли къде го държат гигантите?

Ирида се загледа замислено към камбанките на тавана.

— Не… Аляска е земя отвъд божествената сфера на контрол. Местонахождението му е скрито от мен. Но има един човек, който знае. Потърсете Финий Пророка. Той е сляп, но вижда миналото, настоящето и бъдещето. Знае много. Може да ви каже къде държат Танатос.

— Финий… — повтори Франк. — Нямаше ли някакъв мит за него?

Ирида кимна с нежелание.

— В стари времена той извършил ужасни престъпления. Използвал дарбата си, за да причинява зло. Юпитер изпратил харпии да го тормозят, но аргонавтите, сред които бил твоят предшественик…

— Принцът на Пилос?

Ирида се поколеба.

— Да, Франк. Макар че дара му, историята за него… ще трябва да ги откриеш сам. Достатъчно е да ти кажа, че аргонавтите прогонили харпиите в замяна на помощта на Финий. Това се случило преди хилядолетия, но знам, че днес Финий отново крачи по земята. Ще го откриеш в Портланд, щата Орегон, по пътя на север. Обещай ми обаче нещо. Ако харпиите още са по петите му, не ги убивай, независимо какво ви обещава Финий. Спечелете по друг начин помощта му. Харпиите не са зли. Те са мои сестри.

— Твои сестри?

— Да, зная. Не изглеждам толкова стара, за да съм им сестра, но е вярно. И Франк… има още един проблем. Ако си твърдо решил да напуснеш, ще трябва да унищожиш базилиските отвън.

— Имаш предвид змиите?

— Да — отговори Ирида, — базилиск означава „малка корона“. Това е сладко име за нещо, което не е никак сладко. Бих предпочела да не ги убивам. Все пак са живи същества. Но няма да можеш да напуснеш, докато те не се махнат. А ако приятелите ти се изправят срещу тях… Е, предвиждам, че ще се случат ужасни неща. Само ти можеш да унищожиш тези чудовища.

— Но как?

Тя сведе поглед към пода. Франк осъзна, че гледа копието му.

— Ще ми се да имаше друг начин — каза тя. — Да имаше няколко невестулки, например. Те са смъртоносни за базилиските.

— Нямам невестулки — призна Франк.

— Използвай тогава подаръка, който получи от баща си. Сигурен ли си обаче, че не искаш да останеш с мен? Имам чудесно обезмаслено мляко.

Франк се изправи.

— Как да използвам копието?

— Сам ще трябва да откриеш това. Аз не подкрепям насилието. Но докато се бориш с изчадията, ще навестя приятелите ти. Надявам се Стрижка да е намерила правилните билки. Последния път бе объркала нещата и… едва ли героите биха искали да се превърнат в теменужки.

Богинята се изправи. Очилата й пробляснаха и Франк видя собственото си отражение в лещите. Изглеждаше сериозен и мрачен. По нищо не приличаше на малкото момче, което бе видял в образите на дъгата.

— И един последен съвет, Франк — каза му тя, — предречено е да умреш, докато държиш това парче дърво. Но може би, ако не го носиш лично, ако имаш доверие на някого, ще е по-добре да му го дадеш.

Пръстите на Франк се свиха около дървото.

— Това предложение ли е?

Ирида се засмя меко.

— Ох, миличък, не. Ще го изгубя в колекцията си. Ще го объркам с кристалите си или по погрешка ще го продам на клиент. Имах предвид да го дадеш на някой приятел. Някой, близък до сърцето ти.