Употреба на названията на Именните руни:
Главни — дават имена на дните в месеца; бележат и старшинство в дадена група (ловна дружина, племе или войскова единица);
Огледалните и левите — дават названия на часове от денонощието (54-те ури от един котл);
Десни — заместват бройни числителни като „първи“, „втори“ и т.н., а също и категории за граматическо множество.
Календарните понятия вече бяха споменати и разтълкувани сред мерните единици за време. Те също са и тясно свързани с Голямата руна на Кашеп, в която, освен легенди, са кодирани и редица основни знания за физическия свят.
Кашеп съществува в система на двойна звезда и затова особените небесни явления са отразени в календара, който е съобразен с насъщните нужди на неговите обитатели — най-вече смяната на сезоните.
Двете най-популярни форми на календара са кръглата и линейната. Съществува и опростена форма:
Календар — кръгла форма (външен пръстен — период Нзе; следващ — часови пръстен; руни — дни в месеца; трети пръстен — месеци Кане; втори пръстен — звездни години Яр; централен пръстен сезонен цикъл Тин).
Макар, както бе споменато, кашепците да нямат една-единствена предпочитана посока на подреждане на руни в смислено натоварена редица, както е в европейската човешка практика да се пише отляво надясно, все пак съществува едно изключение: разположени в кръг или ясна дъга символи ВИНАГИ се четат против часовниковата стрелка (направление, прието от обитателите на Кашеп за естествено). Когато в редицата трябва да има начало (за прочитането ѝ като текст или за отчитане на някакъв цикъл), то е отбелязано с разделител, ако няма помощен знак за „начало“ или „първи“. Когато пък са подредени Именни руни, се започва от най-старшата.
Същите правила важат за подредени в кръг рисунки — зодии или сцени (фаморски „комикси“), изобразяващи някаква история или легенда (все още силно разпространен начин за документиране на събития, понякога придружаван с уточняващи рунически фрази).
Денонощието „котл“ няма естествено приложение на Кашеп, но се съотнася с кашепското като отношение на цели числа, когато се раздели на часове „ури“. Периодът котл е денонощието на Ишчел — източника на мъдрост и закрила за всички кашепски раси без изключение.
Руните присъстват в календара като имена на дните от месеца. Трийсет и три дневният „кане“ започва с „безимен сол“ (отбелязва се с граматически разделител), следва го „първак“, а нататък — названията на главните руни от фамо-граморицата (с няколко изключения):
алад, амхех (дясна руна), багба, вудх, гхен, дон, ешмун, зейн, ипе, кин, уъеса, мхес, ниназу, огхма, пхет, „средник“ (особен символ), рхот, тиу, ула, хвее, убан, тсохан, тшун, шулат, ък, езу, руф, югра, яш (руната „яри“ е заместена с „десния“ ѝ аналог), ятъл; месецът завършва със „сол опашник“.
„Безименният сол“ е денонощие, което астрономите могат да жертват за коригиране на календара, когато се натрупат грешки и несъответствия между канонизираните цикли и действителните небесни явления. Кашепските звездобройци яр или два предварително обявяват в кой кане и кога ще липсва „дареният“ ден, така че календарът да остава точен.
Месеците носят названията на част на зодиакалните съзвездия, които на Кашеп са 24 — дузина „старши“ и дузина „млади“. Старшите бележат „звездните години“ яр, тоест фактическия орбитален период на Кашеп извън смяната на сезоните, докато младшите се идентифицират с имената на месеците.
Зодиите имат само приблизително съответствие с традиционните зодиакални съзвездия в света на хората и освен това следват строгата логика първо, да не се отклоняват от дефиницията си на „зодиак“, тоест „животински пояс“, и второ — стриктно да редуват схемата „хищник — тревопасно — летящо същество — водно животно“ или „граблив атрибут — растение — крилато създание — свързан с влага организъм“, при което не допускат изключения (каквито са земночовешките зодии Водолей, Близнаци, Дева, Везни и Стрелец, очевидно неживотни).
Числописните руни означават сезонните години („тин“) в цикъла „Ситлаколо“, които зависят от положението на Кашеп спрямо двете му слънца, а значи и продължителността на светлото и тъмното време на повърхността на планетата в рамките на денонощието (то се отчита по звездите). Звездната година „яр“ пък представлява интервалът време, през който Малкото слънце Янкул извършва своята обиколка около по-масивния и по-горещ Райко. Видимо това се наблюдава като връщане на Янкул в обявеното за „начално“ съзвездие (което е Вълча диря за кашепците и този месец не присъства в годината „яр“), оттам и названието на периода (ситла-коло — звезда-кръг, обиколка).
Ситлаколо изразява равенството между 12 яра и 11 тина — орбиталният период на Янкул около Райко.
