По същество руните са йероглифи, всяка със свое име и закрепено основно понятие. Асиметричните руноглифи допускат „огледално“ (ляво и дясно) и обърнато с главата надолу начертаване, при което се променя и влаганият в символа смисъл. Съчетанията на две или три руни също образуват ново понятие. За да се разчитат правилно, писмената се съпровождат от „неподвижните“ знаци, които не подлежат на „отразяване“ или „обръщане“ — руноглифите „начало“, „край“ и „разделител“. Началните („отварящи“) символи бележат началото на един текстови низ (изречение или текст), крайните („затварящи“) отбелязват завършека му. Разделителите обособяват думите от редицата на текста, който може да има произволно по посока написване, включително и „витиевато“ изобразяване, според очертанията на голям символ или рисунка (например каноничното изображение на „Голямата руна“ като цяло представлява един от символите на голямото слънце Райко, много подобно на един от най-древните соларни човешки знаци — свастиката, осквернена през съвременната ни хорска епоха от патологични масови политически движения).
И така, много често надписите се придружават с поясняващи рисунки, масова практика също е контурите на „илюстрацията“ да задават рамки на самия текст. Така, освен формата на „Голямата руна“, и неканоничната „геоложка“ история на Кашеп е вписана в изображение на костенурка (образ на цялата планета).
Удвоен разделител бележи край на изречение, а утроеният следва да се тълкува като край на абзац. Основните руни са 27 — „старши руни“. По посока, обратна на часовниковата стрелка, следват групата на 27-те „десни руни“, нататък са „отразените“ и после — „левите“. Разделението им има календарен смисъл. Подредбата им може да се чете по раменете на свастиката към центъра и обратно, завъртайки диска с изображението на „Голямата руна“, като комплект смислени текстове, които съдържат легенди за еволюцията на Всемира, света Кашеп, развитието на живота и събитията от историята на кашепските народи до момента на гибелта на земнореалната страна Атлантида.
Особеното при всички елементарни йероглифни текстове, когато се записват произволни теми, е това, че фиксираното с руноглифи съдържание може да бъде прочетено независимо от говоримия език както на автора, така и на читателя. При това естествено се губят буквалните изрази и остава само основният, в общи линии еднозначно тълкуван сюжет или информация.
Песни, поговорки и други литературни умотворения, в които са важни и самите словесни изрази, находчиви сравнения и точно съчетани думи, обикновено са предмет на устното творчество и ако се записват, то става по „борейския обичай“, тоест руните-писмена се използват в качеството им на фонетични знаци. Извън Архипелага този начин не е много популярен, но когато се налага, например при записване на лични имена и специфични названия, то думата или цялото изречение се маркира с руноглифа „говор, реч“. Тогава става възможно фиксирането на непознати за кашепците понятия, при които се съхранява и чисто звуковата информация. Например, името „Радослав“:
По този начин, извън фонетичния запис, руноглифните текстове фактически служат като „паметни бележки“ на разказвач, който запомня дадени книги наизуст и само се ориентира по писмената. Така че сложните по съдържание книги остават неясни за непосветен читател — от него се изисква усилие да ги разбере изцяло, вместо да придобие най-обща представа за какво става дума в този или онзи текст.
Съхраняването на смисъла и пренебрегването на подробности в литературната форма се обяснява със схващането, най-вече на фамо-граморите, че разумните същества не бива да затъват прекомерно в иначе неизбежните заблуди на Лъжовния език, присъщ на хората и способен да ги превърне в атълани, тоест същества, които вярват на собствените си представи за света, а не на самия жив свят.
Затова и речта им е примитивна откъм думи, но се допълва от мимики, жестове, интонация, както и елементарни телепатични внушения за уточняване на изказваната мисъл. Естествено, този начин за комуникация трудно се поддава на БУКВАЛНО документиране със средствата на писмеността, но руноглифната система на Кашеп заобикаля пречките и се справя с проблема достатъчно успешно, за да остава почти непроменена вече няколко хиляди години, благодарение на вътрешното си богатство от възможни съчетания.
Както казват мъдреци от най-многобройните кашепски раси — „Което не може да се начертае с измислените руни, не струва да се помни“. Но също така е казано, че „Ум, родил нова, досега незнайна, ала полезна руна, не е похабил Съдбата си“.
Както и:
„Непълното виждане и малкото думи държат ума буден да се стреми да види всичко и да разкаже какво е видял — първо на себе си, а после и на другите“.
