Слънце недосегаемо (роман-изповед) полностью

Годината „тин“ започва от деня Еднослънцие (еклипс на Янкул от Райко). Първият сол на всеки нов яр се измества и съвпада на всеки ситлаколо. Сезоните са четири: Дългонощ (зима), Растеден (пролет), Няманощие (фактически много къси нощи и период на практическата им липса, когато здрачът на едното слънце се застъпва с другото; средата на това „лято“ е денят Еднослънцие, макар визуално да продължава около три сола) и Растенощ (късно лято и есен).

Смяната на сезоните зависи само от взаимното разположение на слънцата и Кашеп, понеже оста на планетата е почти перпендикулярна на биеклиптичната равнина.

Периодът „нзе“ не е цял брой денонощия (17,25 сола; изразяването му в денонощия „котл“ се смята за безсмислено, понеже като явление, тоест смяна на лунните фази, не се наблюдава от Ишчел), затова се използва цикълът „Луноврът“, който няма специален общ знак:

1 луноврът = 4 нзе = 46 котла = 69 сола

(Другата система е от Райковия изгрев да се броят като първи, втори и т.н. „дневни“ ури, а след залеза — като „нощни“. Недостатъкът на такова означение, според простодушните кашепски народи, е че през сезона Няманощ урите трябва да са Янкулови, затова предпочитат да ги наричат с имена на руните. Първата часова руна започва от изгрева на Райко.)

От календарните периоди с локално значение може да се отбележи старинната единица Яркотл, равна на половин яр.

Основните единици в календара свидетелстват не само за солидни астрономически познания, но и за пряка връзка на Кашеп с други светове от неговата двуслънчева система. Разбира се, най-преките влияния произтичат от луните на планетата — и като пораждани от тях приливни явления, смяна на фазите, преместването им на фона на „неподвижните“ звезди, и като сведения, идещи от жителите на луната Ишчел (Вер Шелард) — змейовете.

Звездобройците се абстрахират от факта, че слънцата всъщност обикалят едно около друго, танцуват около общия си масов център, и разглеждат системата си в относителна координатна система, при която Голямото слънце се приема за неподвижно.

Принципно същата ситуация имаме и в човешката реалност, стига да си представим Юпитер малко по-масивен или поне по-ярък. Впрочем, древните българи са използвали Юпитер като ориентир и коректор за продължителността на 12-годишния си, извънредно точен календар. Разликата иде от това, че на хората не им е нужно да държат сметка колко трае едно денонощие на Луната, понеже то е равно на времето на обикалянето ѝ около Земята. Не е така в реалността на „Долната земя“.