Слънце недосегаемо (роман-изповед) полностью

Тоест, не съвсем според човешката практика с увеличаването на знанията механично да се увеличава и количеството думи в речника.

Кашепци са знаменити с пестеливостта си по отношение на всичко, без което можеш да си останеш щастлив и да осъществиш Съдбата си — като разумно създание, а не животно без ясна мисъл…

Помощни и други руноглифи („Безименни“ руни)

Към Безименните руни спадат и символите, използвани като знаци за мерни единици и числа.

Изключения: руноглифите „начало“ и „край“, макар да спадат към „безименните“, сред граморите все пак имат имена — Аш и Л’тем.

Останалите „ключови“ или „базови, основни“ понятия се съдържат в 81 именни („азбучни“) руни, както и техните версии — така чрез комбиниране и съчетаване се получават нови „думи“.

Още веднъж следва да се подчертае, че обърнато или огледално изписана руна (или допълнителен, „неазбучен“ руноглиф, така наречените „безименни руни“) сменя своето значение. Така руната „йохе“ сама по себе си като понятие се тълкува „дясно, надясно, десен, дясна страна“; обърната огледално, тя се превръща в понятие за „ляво“; изобразена с главата надолу, се разбира като въпросителното „откъде?“ и „накъде?“. От безименните руноглифи същото е и със символа „тук“ (което значи и „намирам се тук“) — огледален негов образ значи „там“, а обърнатите два варианта — „преди“ и „след“ (понятието „сега“ негласно присъства в цялата граматика, всичко записано става „сега“).

Колкото „отразени“ и „обърнати“ варианти допуска видът на една руна, толкова тя е „многозначна“. Симетричните руни са свързани понятия, на които кашепците не намират пряка смислова опозиция.

Любопитно съчетание на руни е обърнат знак за „живот“ (не-живот) и „занаят“ или „животно“ — това се разбира като „машина, механизъм“ или „голем“ (подвижна фигура от глина), но и „робот“. Стряскащото за кашепците понятие „мъртвак“ се пише с двуруние „не-смърт“+"не-живот".

Съществуват някои двуруния, изписвани слято, понеже първоначално са и име на някакъв обект — например звездата Изда Стож, която е полярна, означава също и „север“, а „юг“ се бележи като „обратна на север посока“, при което наглед „непроменимият“ руноглиф „посока“ е изобразен килнат, тоест сочи, че изразява „противоположно“ понятие.

Удвоените и утроените еднакви руни „засилват“ или „уголемяват“ значението им — така от символа „вода“ се получават понятия като „река“, „езеро“, „море“; но също така може и да маркира множествено число. Допустимо е дори символът „крачка“, използван като мерна единица, да се удвои и да се изтълкува като „бягане, тичам“ или „бързане, бързам“.

Пример за по-сложни съчетания са трирунията „Изгрев“ и „Залез“. Естествено, уточнява се за изгрева на кое слънце става дума. При това „Янкул-изгрев“ буквално се чете като „Янкул се събужда“ (противоположно-сън, тоест будно състояние, и сърце); съответно залезът на Червеното слънце е записан като „Янкул заспива“ (сън + сърце). Изразът „Янкул-край“ („Янкул-начало“), както е в понятието за изгрев или залез по отношение на Голямото слънце, всъщност е астрономически термин и няма нищо общо с изгряване и залязване. Дължи се на известния на кашепци факт, че Райко е „неподвижен“ център на системата им, а Янкул го обикаля като останалите малки и големи планети.

Действието се изразява чрез съчетаване на руна с руноглиф „сърце“ (в примера с „Янкул заспива“, макар че символът „сън“ по принцип означава и съществително, и глагол, знакът за глаголност уточнява смисъла на трирунието, защото двурунието Янкул+сън е един от изразите за съновидение). Обърнато сърце бележи въпрос в най-общ смисъл или съмнение. Двойно сърце значи „истина“. Единичната руна винаги се тълкува с първото си значение, когато не личи дали е написана огледално или липсва помощен символ, който сочи как е ориентирана (нагоре или надолу).