Пламнал от гняв, подсилен от възмущение, Кевин погледна да види как понася тази жестокост Великият, бивш поданик на Кралството. Дори от това разстояние лицето на Миламбер изглеждаше каменно. Но за ужас на Кевин дебелият магьосник до него беше прекъснал разговора си и като че ли гледаше съсредоточено към ложата на Акома.
Кевин извърна поглед, обзет от внезапен страх. Възможно ли беше един Велик да чува мисли? Без да помисли, се наведе към Мара, за да я попита, но бързо си спомни мястото си, след като видя лицето й. Господарката на Акома понасяше кръвопролитието на арената с подобаваща цуранска сдържаност, единственият знак за неприязън бяха леко стегнатите й рамене. Бившият син на Зюн усети парене в стомаха си. Познаваше Мара. Бяха любовници вече от пет години и той знаеше, че тя може да схване разликата между касапницата долу и бойната кампания, преживяна в пустинята. Но тя дори не трепна, когато победителят закрачи наперено между нападалите тела и размаха високо окървавеното си оръжие.
Озърна се крадешком, за да види дали Великият все още гледа към тях. Този път ясно видя, че на лицето на брадатия, Миламбер, се е изписало отвращение. Дори очите му сякаш бяха пламнали. Кевин не беше единственият, забелязал неприязънта му. Благородници в съседните ложи си шепнеха и се озъртаха към магьосника, а неколцина изглеждаха явно угрижени. Аракаси също го забеляза и прошепна на Кевин:
— Това не вещае нищо добро. Великите могат да действат по прищявка и дори Небесната светлина не смее да се противопостави на волята им. Ако този твой бивш съотечественик споделя отвращението ти към убийствата, може да се разиграе сцена.
Перченето на победителя по нажежения пясък свърши. Дойдоха роби и разчистиха труповете, а слуги с грапи загладиха разровения, прогизнал от кръв терен. Ек на тръби възвести следващия кръг на Имперските игри.
На арената излязоха мъже с препаски около слабините, по-високи и по-светлокожи от повечето цурани. Кевин мигновено разпозна в тях свои съотечественици. Раменете им лъщяха намазани с масло и всички носеха всевъзможни въжета, куки, мрежи с тежести, копия и дълги ножове. Празничната атмосфера не ги обърка, нито удостоиха тълпите бляскави благородници с нещо повече от бегъл поглед. Вместо това се струпаха плътно, присвити и настръхнали в очакване на беда от десетина възможни посоки. Кевин беше изпитвал такава несигурност на патрул или застанал на нощна стража на границата на ничията земя, където врагът можеше да нападне всеки момент.
Но на тези мъже не се наложи да чакат дълго. Една голяма двукрила врата се разтвори с грохот в другия край на арената и в пясъка бавно нагази кошмарно същество.
Цялото зъби и убийствено остри нокти, то беше грамадно колкото слон, но се движеше с пъргавината на котка на шестте си крака. Щом го видя, дори Мара изгуби самообладание и възкликна:
— Харулт?
Келеуанският хищник примига и изръмжа срещу ярката слънчева светлина. Люспи покриваха кожата му и проблясваха ледено по врата му, докато въртеше глава и душеше във въздуха. Тълпата седеше настръхнала в очакване. След това звярът забеляза противника си: дребните мъже, които стояха беззащитни в другия край на жестокото пясъчно поле. Харултът не зарови предупредително с копито, както щеше да направи бик или нийдра, а наведе войнствено глава и мигновено скочи в атака.
Движеше се с ужасяваща бързина.
Воините се разпръснаха, не в паника, а в отчаян опит да го объркат. Звярът не издаде звук, но яростта му беше явна, когато се съсредоточи върху един от нещастниците и го подгони. Краят последва с блясък на нокти и рязко завъртане на място, когато стъпка човека под себе си. Без да обръща внимание на оръжията и пясъка, харултът погълна останките му на две хапки.
Отвратен и смразен от съчувствие, Кевин не можеше да извърне очи. Докато харултът поглъщаше храната си, оцелелите се прегрупираха зад него и бързо разпънаха мрежите си. По-бързо, отколкото Кевин можеше да си представи, съществото се завъртя и нападна. Мъжете се задържаха на място до последния миг, след това хвърлиха мрежите и се разпръснаха. Куките се вкопчиха в твърдата кожа и звярът беше оплетен.
Кевин видя с възхищение и страх как копиеносците се втурнаха в атака. Оръжията им бяха тежки, но люспите броня на звяра се оказаха много здрави. Нужна беше цялата сила на един мъж само за да прониже през тях, а раните бяха като ужилвания за чудовището. Жизнените му органи оставаха съвсем невредими. Мъжете разбраха колко безплодни са усилията им и двама от тях си казаха нещо, след което притичаха отзад, където огромната опашка на съществото вършееше и мяташе пясък. Дъхът на Кевин секна, когато въпреки всякакъв здрав разум съотечествениците му скочиха върху харулта и се закатериха по гърба му в усилие да забият дългите си ножове в гръбнака на чудовището. Безразсъдната им храброст докара сълзи в очите му.
Дори Люджан беше впечатлен.
— Тези мъже показват кураж.
Кевин отвърна с горчива гордост:
— Съотечествениците ми знаят как да гледат смъртта в очите.
