— За да се справим с чужди сили, трябва да сме силни! — извика Тасайо. — Понесохме позор, защото на Алмечо му липсваше кураж да изкове милион мечове в едно оръжие, владяно от една-единствена силна ръка! — Погледна младия император в бляскавите му одежди и дребничката жена в нозете му с открит укор. — Време е.
Мара отвърна на твърдия му поглед, без да трепне. И заяви пред всички:
— Дадох своята клетва да не видя никой друг на белозлатния трон преди теб, Тасайо. Виждаш обаче, че тронът от бяла кост и злато е махнат. Значи пазя с чест клетвата си. Никой няма да седне на него преди теб, Тасайо.
В претъпканите галерии се понесе глухо мърморене. Устните на Тасайо се изкривиха от гняв. Но преди да е успял да отговори, от предните редици се извиси глас:
— Желая да оповестя своя избор.
Джиро от Анасати стана от стола си, отиде до лорда на Минванаби и изгледа Мара с победоносна усмивка.
— Лейди, това урежда стар дълг помежду ни. Може би сянката на брат ми ще намери покой, щом научи, че неговата убийца е наказана.
Мара изведнъж преживя отново всеки час пропуснат сън и болката от всяка разбита надежда. Грешката, която бе допуснала, се оказваше непоправима. Беше подценила жаждата на Джиро за мъст и беше заложила твърде много на амбицията му. Все пак, като баща си, се изправи срещу поражението с боен дух.
— Мислиш да подкрепиш Тасайо сега? — извика тя с присмех, който отекна до най-горните тераси. — Да не би намерението ти да е да го хванеш отслабнал, след като се изтощи от унищожението ми?
Предвид сегашното превъзходство на Минванаби догадката й беше нелепа. Джиро само се усмихна и погледна Тасайо.
— Подкрепям новия Военачалник, защото редът в империята трябва да се възстанови.
И десетки лордове започнаха да стават, съгласни с призива на Джиро да се възстановят старите порядки, и се подреждаха зад Тасайо, докато стълбището, където стоеше той, не се претъпка и не преля към редовете столове.
Но Мара, въпреки всякакво благоразумие, каза високо:
— Милорд Ксакатекас?
Хопара от Ксакатекас се изправи, слезе надолу и застана до нея под императора. Десетки верни благородници от клана Ксакала го последваха.
Лорд Илиандо от дома Бонтура застана до Мара. А после под централния подиум излязоха и членовете на клана Канацаваи.
Но това бе обезсилено с един удар, щом повечето от клана Йонани се озоваха до Тасайо. Малцината присъстващи членове на Омечан се разделиха поравно.
Явно бе, че мнозинството подкрепя Тасайо. С изписана на лицето му самоувереност, той подметна присмехулно:
— Е, Мара? Това ли е най-доброто, което можеш да постигнеш?
Все едно не го беше чула, Мара каза властно:
— Лорд Джиду на Тускалора, заклел си се във вярност към мен.
Непокорният васал, който бе помислил да се скрие зад фракцията на Минванаби, сведе засрамено лице и заръси извинения, докато провираше едрото си туловище през тълпата. Стигна до групата на Мара със зачервено лице и потен от притеснение.
Без да обръща внимание на притеснението му, Мара извика:
— Лорд Рандала! Закле се да ми дадеш гласа си в Съвета. Искам да изплатиш дълга си сега!
Владетелят на дома Ксосай, влиятелен лорд в клан Ксакала и потенциален съперник на младия лорд на Ксакатекас за поста Боен вожд, се отдели от хората на Тасайо и тръгна към Мара. Други двама лордове на Ксакала го последваха. След тях тръгна мъж от горните галерии с пурпурнокафява броня и заяви:
— Нека всички знаят, че Тасайо на Минванаби използва името на Ханку в опит да озлочести Акома. Оскърбен съм от тази наглост и давам своя глас за лейди Мара.
Получила неочаквано удовлетворение за щетите от бедствената засада, Мара пристъпи към най-долното стъпало на подиума и заяви високо:
— Никога повече благородник на империята няма да носи титлата Военачалник. — Последвалото вълнение заплашваше да заглуши думите й, но тя изгледа твърдо петимата, застанали на страната на кръвния й враг, и извика: — Всички вие, които се задължихте да дадете един глас по мой избор. Искам да изплатите дълга си сега.
Въпросните владетели с неохота напуснаха избраната от тях страна. Докато те и потокът техни васали и съюзници се вливаха в тълпата, събрана около Мара, други също реагираха на промяната на силите. Още и още поддръжници напускаха редиците на Тасайо и се вливаха в множеството около Мара.
Тасайо процеди през зъби:
— Получи каквото искаше, Мара, и оценявам хитростта, която ти позволи да спазиш клетвата си буквално, като избегнеш същността. Спечели обаче най-много няколко дни, тъй че защо не сложим край на тази игра?
— Днес не играя Великата игра за лична изгода или слава — прекъсна го Мара. — За Доброто на империята, призовавам милорд Тонмаргу.
От дъното на залата вторият най-могъщ претендент за титлата Военачалник тръгна към тях с почетната си гвардия от двайсет воини. Въпреки напредналата си възраст слезе уверено по стълбището, мина покрай Тасайо и застана до Мара. Гласът му отекна:
