— Имам петдесет хиляди войници, готови да тръгнат по моя команда. — И макар ваденето на оръжие пред императора да беше равносилно на измяна, измъкна меча си от ножницата, за да подсили заканата. Металното острие блесна на светлината като пламък и в залата се разнесе рев, а Тасайо викна: — Щом искаш да сложиш край на това, Ичиндар, нека го направим на бойното поле! Ще застанат ли поддръжниците ти с теб?
Мара изстина. Пред нея стоеше безумец, готов да види родината си рухнала на пепел, вместо да се примири с победата на съперник. Най-лошият й кошмар се бе превърнал в реалност. Заради нейната гордост и лекомисления й стремеж да тласне бъдещето в ново русло, щяха да паднат не само Акома. Със себе си повличаше надолу най-добрите сред могъщите и с това ужасно осъзнаване дойде личната й скръб, че Аяки ще загине преди пълнолетието си, а нероденото дете на Кевин така и няма да получи шанса си да вдиша животворен дъх.
Беше съкрушена. Да, тя бе виновна за всичко това. Действията й бяха довели народа й до гражданска война.
Ичиндар каза нещо, но тя не чу какво. Изгубила дар слово, се обърна, поклони му се и каза:
— Акома са под твоята команда, императоре.
И изведнъж много благородници заявиха подкрепата си или показно започнаха да се отдръпват от съседите си. Кървавият хаос бе твърде близо, за да е ясно кой на чия страна е. Тези, които не искаха да се замесят в предстоящия сблъсък, се опитваха да се измъкнат, преди да бъдат пометени.
— Няма да има конфликт! — прокънтя властен глас.
Врявата заглъхна. Десетки фигури в черни халати заслизаха в залата в кръг през всеки вход и странична врата, свръхестествено безшумни и неспирани от никого. Великите от Събранието.
Волята на магьосниците беше закон. След хаоса, развихрен само от един обучен в черното мъж, нито един присъстващ лорд не беше толкова глупав, че да се противопостави на волята на Събранието. Тасайо стоеше вцепенен в жалкия си гняв, осъзнал, че е загубил.
Петдесет магьосници стегнаха плътен кръг около лордовете, обкръжили императора. Говорителят им — Фумита — се поклони официално на Господарката на Акома. Замаяна от страх, Мара си спомни, че той бе присъствал на разговора й с Камацу. До него имаше други двама, които не познаваше: единият беше много едър и дебел, а другият слаб с изпито лице. Пред строгите им безстрастни погледи Мара потръпна от ужас. Със сигурност бяха дошли, за да я накажат за непростимата й дързост.
Защото ако Тасайо беше алчен за власт, тя беше не по-малко грешна заради дръзкия си опит да разбие традицията.
Но Великият не се обърна към нея, а заговори на всички в залата.
— Говорим от името на Събранието. Нашият Съвет бе свикан и постанови, че Мара от Акома е действала за Доброто на империята. Тя се изложи на риск с безкористна доблест, за да предотврати раздора, и от този момент животът й е неприкосновен.
Щом Фумита млъкна, заговори дебелият:
— Разделени сме по много проблеми, но едно нещо трябва да е ясно. Няма да позволим гражданска война.
Слабият магьосник заговори последен.
— Тасайо от Минванаби. Запретено ти е предприемаш каквито и да било враждебни действия срещу Мара от Акома. Това е волята на Събранието.
Тасайо се облещи все едно го бяха зашлевили. Ръката му отново се стегна на дръжката на меча, очите му блеснаха тревожно и той промълви с хриплив шепот:
— Велики, фамилията ми е дала кръвна клетва пред Туракаму!
— Запретено ти е! — повтори магьосникът.
Тасайо се поклони.
— Твоя воля, велики.
Откачи меча си, ценна фамилна антика от стомана с изкусно изрязана костена дръжка. Неохота скова всяка черта на лицето му, докато слизаше по стъпалата. Поднесе оръжието на Мара.
— На победителя.
Ръцете му се тресяха от едва сдържан гняв.
Мара прие трофея с разтреперани ръце.
Тасайо се засмя горчиво.
— От боговете си докосната, Мара. Ако не се беше родила и ако баща ти и брат ти не бяха загинали, за да стане наследяването възможно, пак щеше да има промяна. Но това! — Посочи пребледнял от гняв събраните лордове, магьосници и императора. — Нищо от това нямаше да е възможно. Предпочитам да се изправя пред Червения бог, отколкото да видя Великата игра на нашите предци сведена до жалка смешка и нашите лордове, захвърлили гордост и чест, да раболепничат пред Небесната светлина. — Твърдите му като топаз очи огледаха Съвета, над който бе мечтал да властва. — Боговете ви съжаляват всички, и империята, която предавате позорно.
— Замълчи! — отсече Фумита. — Шимоне от Събранието ще те върне в именията ти, милорд Минванаби.
— Почакайте! — извика Мара. — Десио се закле пред Червения бог в кръвта на рода Минванаби. Според клетвата му никой претендиращ за родство с Тасайо не би могъл да живее, ако Акома не бъдат принесени в жертва.
Твърд като камък, Фумита се обърна към Господарката на Акома.
— Глупав е лордът, който си въобрази, че боговете проявяват такъв особен интерес към неговите врагове. Десио прекрачи границите на благоразумието, като направи такъв оброк. Боговете не понасят отмяната на такива клетви. Родствениците му трябва да понесат последствията.
