— В името на доблестната кръв на моите предци, чуйте обета ми. Давам го за Доброто на империята. — Качи се на подиума и се поклони на императора. — Господарю — заяви тържествено, — в интерес на всички мои поданици, предавам властта си в ръцете ти. — Вдигна високо жезъла, знак на височайшия му пост на Боен вожд на клан Йонани, и го връчи на Ичиндар.
Обзет от гняв, Джиро пристъпи напред.
— Не можеш да правиш това!
Лорд Фрасай от дома Тонмаргу извърна посребрялата си глава към младия мъж, наследил мантията на Текума, и му отвърна с тъга:
— Сине на моя родственик, грешиш. Ичиндар е от нашата кръв. Смееш ли да заявиш, че някой друг стои над него в нашия клан?
Джиро отвори уста да възрази, но възбудени гласове в залата заглушиха гласа му. Сред цялото това вълнение влязоха други двама, Камацу, Господарят на дома Шинцаваи, облякъл бронята на своите предци и понесъл жезъла на клана Канацаваи, а до него лорд Кеда, предшественикът му и поредният от родословие с признати права за поста Военачалник.
Камацу спря пред Ичиндар и се поклони.
— Говорим като един и действаме за Доброто на империята. — С величаво достойнство, макар и без излишна церемониалност, връчи жезъла на поста си като Боен вожд на Канацаваи в ръцете на бронираната в злато фигура на подиума.
— Това е нарушение на традицията, Камацу! — изкрещя Тасайо.
Лордът на Шинцаваи отвърна спокойно:
— Фамилията ми една от най-благородните в империята. Можем да проследим родословието си чак до двайсет и четвъртия император и сме кръвно свързани с Небесната светлина. Традицията гласи, че всеки с кланово родословие може да заеме поста на Боен вожд. — Завърши с нотка на кънтящо предизвикателство. — Смееш ли да отречеш кръвното право на Ичиндар?
— Тасайо — каза Мара. — Може да си гениален пълководец, но историческите ти познания са слаби. Не ти ли е хрумвало защо само на пет фамилии традиционно се е позволявало да претендират за поста Военачалник, първия благородник на империята след Небесната светлина?
Объркан, Тасайо само сви рамене.
— Тези първи пет дома, включително и твоят собствен, са най-пряко свързани с основателите на империята! — Мара изгледа заклетия си враг с презрение. — Ако беше попитал, всеки Учител на Древното знание или Пазител на Имперския архив щеше да ти каже. Първоначалният Висш съвет е бил основан от петима братя, братята на Първия император! — С широк жест, обхванал цялата зала, Мара завърши: — Всички ние произлизаме от един и същи корен, Тасайо. Проследиш ли достатъчно назад, по един или друг начин всички най-могъщи фамилии във великите кланове са свързани.
А лорд Ксакатекас каза високо:
— Действам за Доброто на империята! — Пристъпи напред и връчи жезъла си на Боен вожд на Ксакала на императора.
Ичиндар вдигна високо ръце и всички видяха, че държи не три жезъла, а четири. Сред надигащия се рев Небесната светлина извика:
— Получих жезъла на клана Омечан тази сутрин, Тасайо. Виж и внимавай! В моята власт са четири претенции за белозлатния трон.
Джиро от Анасати изгледа Мара с неприкрит гняв, преди да се преклони пред неизбежното.
— Тасайо, съдбата е отредила това. Съжалявам. — И с тези думи вторият най-непримирим враг на Акома напусна мястото си на страната на лорда на Минванаби. Отстъплението му предизвика оттеглянето на останалите благородници на Йонани й Тасайо остана само с шепа васали.
Един от тях също заслиза към множеството около подиума и Тасайо най-после даде воля на гнева си и извика:
— Брули от Кехотара! Позориш паметта на баща си! Той служеше доблестно на Минванаби, а ти го посрамваш!
— Посрамвам ли го? — отвърна младият благородник. — И това е оскърбление от човек, чиято фамилия си позволи да ме използва като инструмент, за да унищожи лейди Мара? Нито ти, нито Десио благоволихте да се отнесете с мен, вашия верен васал, така щедро, както тази дама, след като ме надви в Играта. — Брули плю с презрение към стъпалото, на което стоеше Тасайо.
— Ще се погрижа земите на предците ти да бъдат посипани със сол и натамито ви да бъде натрошено! — изкрещя Тасайо.
Заплахата не стресна лорд Брули. Той отиде до Мара и пред очите на всички й се поклони.
— Някои може да казват, че в този ден си изоставила фамилната си чест, лейди Мара. — Усмихна се. — Не мисля. Въпреки предишните ни различия вярвам, че искрено служиш на империята. Нека настъпи мир между нас от този ден насетне.
Мара му се усмихна мило и заяви:
— Пред Висшия съвет приемам и потвърждавам приятелството между Кехотара и Акома.
Очите на Тасайо пламнаха от безсилна злоба.
— Не разчитай на Ичиндар, Мара! Това не е краят. Дадох дума да се върнеш безопасно в дома си, но в мига, в който съгледвачите ми донесат вестта, че кракът ти е стъпил на земята на Акома, ще развихря цялата мощ на Минванаби срещу теб. Нещо повече. — Обърна се властно към тези, които все още стояха зад него, и извика: — Призовавам Честта на клана! Акома опозориха империята и клана Шоншони! Да се вдигнем на война срещу клана Хадама!
— Забранявам! — заяви Ичиндар.
Устата на Тасайо се усмихна самодоволно.
