Мара повдигна вежди. Отново бе принудена да преосмисли възгледите си за чест и вярност и кое е най-важното за човек. Думите на варварина звучаха логично по някакъв странно обезпокояващ начин. Тези хора не бяха необуздани или глупави, просто действаха според принципите на някаква странна култура. Тя упорито заразчепква тази идея. Ако в обществото на Кевин непокорството му се възприемаше като героизъм, то в поведението му имаше някакъв извратен смисъл. Да водиш с личния си пример беше идеал, познат на цураните. Но да търпиш унижение… падение… за да можеш един ден да се върнеш и отново да се опълчиш на врага… Главата й се замая от идеи, които до този момент беше смятала за напълно противоречиви.
Бавно отпи от студения плодов сок. Опасно запленена, като дете, на което са показали запретени ритуали в тайна храмова зала, се замисли над факти, режещи като острия ръб на меч: в Мидкемия доблестните мъже не нараняваха жени и честта не умираше с плена. Роби можеха да се превърнат в нещо друго. Какво тогава отсъждаха боговете за хора, изгубили душите си приживе? Какво положение можеше да лиши човека от чест по-лошо от робството? В рамките на културата на този мъж честта се придобиваше с придържането към странния им морален кодекс, а на ранга се гледаше като на временна ситуация, вместо като на житейска съдба. Кевин се държеше като свободен човек, защото не мислеше за себе си като за роб, а по-скоро като за пленник. Мара заоправя халата си, за да прикрие вълнението си, породено от „логика“, граничеща с ерес на Келеуан.
Тези варвари бяха по-опасни дори, отколкото си представяше Аракаси, защото приемаха за даденост неща, които можеха да преобърнат обществото на цураните с главата надолу. Мара искрено вярваше, че ще е по-безопасно за нейния народ, ако заповяда всичките й варвари да бъдат екзекутирани. Но рано или късно някой щеше да се възползва от тези гибелни идеи и щеше да е глупаво да остави възможността в ръцете на враг. Отхвърли безпокойството си с груб опит да се пошегува.
— Според това, което каза за жените, че са неприкосновени, излиза, че съпругите на господарите ви трябва да взимат решенията. Така ли е?
Кевин бе проследил всяко нейно движение, докато приглаждаше коприните си. Откъсна със съжаление очи от гърдите й и се засмя.
— Отчасти, да, милейди. Но никога открито и не според закона. Влиянието им се упражнява предимно в спалнята.
Въздъхна, сякаш си спомни нещо скъпо за него, и погледът му пак пробяга по разголените й гърди и по крака, показал се изпод полите й.
Мара повдигна вежди. Съзнаваше достатъчно нюанса, за да се изчерви, така че инстинктивно придърпа краката си и се загърна по-добре с халата. В един неловък миг се улови, че не гледа нищо друго в стаята, освен почти голия роб. „Стига!“ — сгълча се наум. В култура, в която голотата беше обичайна, защо се бе притеснила така изведнъж?
Подразнена от грешката си, се взря в очите на Кевин. Каквото и да си мислеше този мъж, той все пак беше нейна собственост. Можеше да заповяда да го убият или да легне с него с еднакво пренебрежение за последствията, защото той беше само вещ. След това се запита защо умът й се беше насочил към спалнята. Стъписана от неочаквания си гняв заради тази глупост, пое дълбоко дъх и отклони разговора колкото може по-далече от всякакви лични неща. Скоро вече се беше увлякла в задълбочено проучване за ролята на господари и господарки на чуждия свят и за техните отговорности. Както и предишната вечер, всяка тема водеше до нова поредица от въпроси и отговори, като Мара предлагаше на Кевин нужните думи, за да придаде плът на описанието на своята страна, Кралството и Островите.
Той беше схватлив и не се нуждаеше от много напътствия. Мара беше впечатлена от способността му да обсъжда толкова много теми. Стаята помръкна — светилникът догаряше. Мара беше твърде увлечена, за да повика слуга да подреже фитила. Луната се издигна зад отворения параван, хвърли меденозлатисто сияние по пода и загърна всичко друго в сянка. Пламъчето се смали още повече. Мара беше напрегната. Под интереса й към света на Кевин гневът й все още тлееше. Споменът за физическия му допир — първия допир на мъж след смъртта на съпруга й — на моменти заплашваше да наруши съсредоточението й. В такива мигове бе нужна цялата й воля, за да не се разсее от разговора.
Кевин приключи с описанието на властта и правата на някакъв вид благородник, наречен „барон“, и замълча, за да отпие глътка сок. Светлината блещукаше по кожата му. Над ръба на чашата очите му обхождаха гънките на тялото й под тънкия копринен халат.
В душата й се пробуди сляпа неприязън и страните й се изчервиха. Тя вдигна ветрилото и се постара да запази лицето си безизразно, докато си вееше. С горчивина осъзна, че новата информация може да я отклони от вътрешните й притеснения само временно.
