Освежена както винаги от това упражнение, помисли за събитията от вечерта. Можеше да спечели нещо от този странен мъж, стига да проумееше нещата. Отново я жегна гняв. Мъж!? Този роб!? Отново прибягна до упражнението, за да успокои ума си, но някакво странно и неспокойно чувство я загложди отвътре. Явно остатъкът от нощта не обещаваше никакъв отдих. Защо й беше толкова трудно да намери вътрешен мир? Ако не се броеше наранената й гордост, не беше пострадала. Много рано в живота си бе открила, че гордостта е средство да вкараш враговете си в капан. „Може би и аз имам гордост, която не съм признавала“, прецени тя.
След това неочаквано се засмя. „Можеш да ме убиеш, но не можеш да ме изядеш“, беше казал варваринът. Странен израз, но колко много разкриваше. Развеселена, Мара помисли: „Ще те изям, Кевин от Зюн. Ще взема свободната ти душа и сърце и ще ги вържа към мен по-здраво, отколкото е било връзвано някога тялото ти“. После смехът се превърна в задавен хлип и по страните й потекоха сълзи. Гневът и унижението я надвиха и тя се разтърси в спазми. С болката дойдоха други чувства, също толкова смущаващи, и Мара скръсти ръце, за да се овладее, сякаш можеше с воля да накара тялото си да се успокои. Не беше лесно и тя отново прибягна до духовните си упражнения.
Когато най-сетне си възвърна самообладанието, издиша дълго. Никога не й се беше налагало да прибягва до упражнението три пъти поред. „Проклет да е този мъж!“, каза си и повика слугите да приготвят банята й. „И проклета да е упоритата му гордост!“ Чу суетнята на слугите, разбързали се да изпълнят волята й, и се поправи: „Проклета да е всяка упорита гордост“.
Отново огледа другоземеца под червената светлина на залеза. Въпреки отворените паравани към градината, пропускащи вечерния полъх, в кабинета й нахлуваше зной. Пръстите на Кевин пак си играеха с ресните на възглавницата, навик, който никой цуранин нямаше да си позволи. Явно другоземецът най-после бе осъзнал последствията от това, че животът му бе пощаден. Гледаше напрегнато Мара, също както тя него.
Този странен красив — по някакъв чужд начин — роб я беше принудил да преразгледа дълго поддържани убеждения и да подложи на съмнение някои „истини“. В остатъка от предната нощ и през по-голямата част от деня Мара беше подреждала впечатления, чувства и мисли. На два пъти толкова се беше подразнила от тази необходимост, че беше изкушена да прати войници, за да го набият и дори убият, но осъзна, че импулсът произтича от личното й безсилие, и твърдо реши да не обвинява вестоносеца за вестта. А урокът беше ясен: нещата не са такива, каквито изглеждат.
По някаква странна причина искаше да надиграе този мъж в интимна версия на Великата игра. Предизвикателството се оформи в мига, в който той я беше принудил да се подчини на неговите правила. „Добре — помисли тя, докато го гледаше, — ти създаде правилата, но все пак ще загубиш“. Не разбираше защо е важно да надвие този роб, но намерението да го направи не отстъпваше на желанието й да види Минванаби рухнали в прахта. Кевин трябваше да й се подчини във всяко отношение, да й предложи същото неоспоримо покорство като всеки друг член на домакинството й.
Кевин беше при нея вече от десетина минути и я чакаше търпеливо да приключи с четенето на разни доклади. Тя направи първия ход, като каза:
— Искаш ли нещо за пиене? Разпитът може да се окаже дълъг.
Той прецени думите й достатъчно добре, за да разбере, че не предлага помирение, и поклати глава. След нова пауза тя попита:
— На вашия свят възможно ли е роб да се освободи?
Устата на Кевин се изви в насмешка.
— Не в Кралството, защото там като роби се продават само осъдени до живот престъпници. Но в Кеш и Квег роб, който е угодил на господаря си, може да си спечели свободата като награда. Или може да избяга и да се прехвърли през границата. Случва се.
Мара се загледа в ръцете му. Пръстите му перваха ресните един след друг. Чувствата му можеха да се прочетат като на свитък. Разсеяна от неговата откритост, Господарката направи усилие да продължи посоката на мисълта си, да проучи невероятната си хипотеза още стъпка напред.
— И след като прехвърли границата, такъв беглец би могъл да натрупа богатство и да живее с чест сред другите хора?
— Да. — Кевин тупна коленете си с длани и отвори уста да добави още, но Мара го прекъсна:
— В такъв случай вярваш, че ако намериш път обратно през разлома до вашия свят, би могъл да си възвърнеш позицията, честта и титлата си?
— Лейди — каза Кевин с покровителствена усмивка, — не само бих си възвърнал предишната позиция. Бих си спечелил почести с това, че съм успял да избягам от враговете си, че отново заставам на бойното поле срещу тях и давам надежда на бъдещи пленници, че могат също да намерят свобода. В моята страна за един пленен войник да избяга… е дълг.
