Излязох през входната врата и я затворих след себе си. Писукането спря. Заключих, заобиколих сградата и се мушнах в линкълна на Куклата Запалих двигателя и подкарах. Оставих го в един подземен паркинг в центъра. Приличаше досущ на оня, който бях видял на снимките на Дъфи. Избърсах внимателно всичко, по което можеше да има мои отпечатъци, заключих колата и сложих ключовете в джоба си. Помислих си да я запаля. В резервоара имаше бензин, а в джоба ми — кибритени клечки. Много е забавно да палиш коли. Освен това Бек щеше да се стресне повече. Но накрая просто се обърнах и си тръгнах. Може би постъпих правилно. Щеше да мине поне един цял ден, преди някой от гаража да я забележи. Още един ден щяха да се чудят какво да я правят. Трети ден щеше да мине, преди полицията да реагира. Щяха да направят проверка по номера и да стигнат до една от фиктивните корпорации на Бек. След което щяха просто да я вдигнат с камиона и да я откарат в полицейския гараж до изясняване на случая. Със сигурност щяха да разбият багажника било поради миризмата, било поради страх от заложена бомба. Но дотогава аз щях да съм си свършил работата и отдавна да съм се изнесъл.
Върнах се пеша при форда на стареца и с него отидох на километър и половина преди къщата. Върнах любезността на Дъфи, като го обърнах насред шосето и го паркирах с предницата към сушата. После повторих в обратен ред всичките си действия. Съблякох се гол на каменистия плаж и натъпках дрехите си в торбата. Нагазих в морето. Направих го без особено желание. Водата междувременно не бе станала по-топла. Но поне бе започнал отлив. Океанът движеше в моята посока. Дори и той ми помагаше. По обратния път доплувах за същото време — дванайсет минути. Заобиколих стената и излязох на брега зад гаражите. Треперех от студ и зъбите ми тракаха както преди. Но се чувствах прекрасно. Избърсах се колкото можах с и без това влажната ленена кърпа и се облякох, преди да замръзна. Оставих в падинката до зида глока, резервните пълнители и ключове на Куклата, загънати в парцала заедно с малкия пистолет, шилото и длетото. Сгънах найлоновата торба и кърпата и я затиснах с един камък на метър встрани. После, още треперещ от студ, се запътих към познатата водосточна тръба.
Изкачването беше по-лесно от слизането. Като се прихващах с ръце за тръбата, аз си помагах с крака по стената! Когато стигнах до моя прозорец, пресегнах се с лявата ръка и се хванах за перваза. Прехвърлих краката си от тръбата и каменния корниз. С дясната ръка бутнах прозореца нагоре; Надигнах се на лакти и се вмъкнах в стаята, колкото се можеше по-тихо.
Вътре беше студено. Прозорецът бе стоял открехнат няколко часа. Затворих го плътно и свалих дрехите си. Бяха влажни. Прострях ги на радиатора и се запътих към банята. Взех си един дълъг, горещ душ. После се заключих в банята с обувките. Беше точно шест сутринта. В момента прибираха форда на възрастния агент. Сигурно Елиът или лично старецът бе дошъл да го вземе. Това означаваше, че Дъфи е на пост в базата. Извадих уреда за имейли и написах:
Написах:
Тя отговори:
После й зададох въпроса, който ме измъчваше от пет часа и половина:
И след обичайното деветдесетсекундно забавяне получих отговора:
Нямаше смисъл да си лягам, затова застанах до прозореца и гледах зазоряването. Скоро небето на изток почервеня и слънцето се показа над морето. Денят щеше да бъде ясен и свеж. Виждаше се поне на осемдесет километра. Откъм север във въздуха се носеше канадска рибарка. Летеше ниско над скалите. Помислих си, че търси място да свие гнездо. Сянката й от ниското слънце беше грамадна като на лешояд. Внезапно птицата се отказа да търси подслон, зави навътре в морето, издигна се стръмно нагоре и се гмурна във водата. Минаха няколко дълги мига, преди да изплува с дълъг шлейф от сребърни капки ледена вода, който я следваше по пътя й към небето. Нямаше нищо в човката си, но изглеждаше доволна от живота. Явно се бе адаптирала по-добре от мен.
