Снежен крах полностью

Защото, в края на краищата, сградата, от която току-що е избягала, се издига над нея — безброй етажи, гъмжащи от федерални гадове. Алармите вият. Повечето прозорци не се отварят — остава им само да гледат през тях. Но на покрива има хора. Покривът представлява гора от антени. Щом е гора, то тия типове са малките гадни гноми, живеещи по дърветата. Готови са за действие, сложили са си слънчевите очила, въоръжени са и я наблюдават.

Но само един-единствен се прицелва в нея. И то с нещо огромно. Дулото е колкото бейзболна бухалка. Тя вижда как то блясва и изведнъж се окичва с поничка от бял дим. Оръжието не се цели право в нея, а пред нея.

Нервнопаралитичният снаряд се приземява на улицата точно пред нея, отскача във въздуха и гръмва на височина шест метра.

Следващата четвърт секунда: не я ослепява ярък светлинен проблясък. Тя съвсем ясно вижда как ударната вълна се разраства навън в идеална сфера, твърда и осезаема като ледена топка. Там, където сферата допира улицата, създава кръгова вълна, кара камъчетата да отскачат, помита старите опаковки от „Макдоналдс“, отдавна смачкани, и издухва фин, брашноподобен прах от всички пукнатинки в настилката. Прахът връхлита към нея по пътя като микроскопична виелица. Над него ударната вълна, увиснала във въздуха, приижда със скоростта на звука — въздушна леща, която сплесква и изкривява всичко зад себе си. Уай Ти преминава през лещата.

Когато Хиро преваля прохода с мотоциклета си в пет часът сутринта, град Порт Шърман, Орегон, изведнъж се ширва пред него: сияние на жълто логло, обвито в обширна U-образна долина, изсечена преди векове в скалата от огромен леден език в епохален период на геоложки кунилингус. Краищата му, там, където се слива с дъждовната гора, са посипани със златен прашец, който става все по-гъст и искрящ с приближаването към пристанището — дълъг, тесен, подобен на фиорд прорез, издълбан в правата брегова линия на Орегон, дълбок, студен окоп, пълен с черна вода, насочен право към Япония.

Хиро отново е на Ръба. Хубаво е, след цяла нощ пътуване през гората. Прекалено много селяндури, прекалено много планинци.

Дори и от петнайсет километра разстояние и километър и половина височина гледката не е красива. Отвъд централния пристанищен район Хиро различава няколко червени петънца, което е малко по-добре от жълтото. Иска му се да може да мерне нещо зелено, синьо или лилаво, но като че няма квартали, решени в тези префинени цветове.

Но пък и тази работа не е точно от префинените.

Изминава близо километър, сяда на един плосък камък на открито — тук не могат да го издебнат от засада — и влиза в Метавселената.

— Библиотекарю?

— Да, господине?

— Инана.

— Фигура от шумерската митология. По-късните култури я познават като Ищар или Естир.

— Добра или лоша богиня?

— Добра. Любима богиня.

— Да си е имала работа с Енки или Ашера?

— Най-вече с Енки. Двамата с Енки са били ту в добри, ту в лоши отношения. Инана е известна като кралицата на всички велики ме.

— Мислех, че ме принадлежат на Енки.

— Точно така. Но Инана отишла в Абзу — водната крепост на град Ериду, където Енки пазел ме — и го накарала да й ги даде всичките. Така ме били въведени в цивилизацията.

— Водна крепост, значи.

— Да, господине.

— А Енки как се почувствал?

— Той й ги е дал доброволно, очевидно защото е бил пиян и зашеметен от женския чар на Инана. Когато изтрезнял, опитал се да я догони и да си ги върне, но тя го надхитрила.

— Нека се позанимаем със семиотика — смънква Хиро. — Салът е водната крепост на Л. Боб Райф. Там той пази всичко. Всичките си ме. Хуанита замина за Астория — най-близкото място до Сала — преди два дни. Според мен се опитва да се прави на Инана.

— В друг популярен шумерски мит — продължава Библиотекарят — Инана слиза в подземния свят.

— Продължавай — насърчава го Хиро.

— Тя събира всички свои ме и навлиза в земята, от която няма връщане.

— Страхотно.

— Тя преминава през подземния свят и стига до храма, в който властва Ерешкигал, богинята на смъртта. Пътува под фалшив предлог, лесно разгадан от всевиждащата Ерешкигал. Но въпреки това богинята на смъртта й позволява да влезе в храма. Щом Инана влиза, свалят от нея одеждите, украшенията и ме и я отвеждат, чисто гола, пред Ерешкигал и седемте съдии от долната земя. Съдиите „приковали в нея очи — очите на смъртта; с тяхното слово — словото, измъчващо духа, Инана била превърната в труп, в парче разлагащо се месо, и окачена на кука на стената“. Креймър.

— Чудничко. Защо, по дяволите, го е направила?

— Както казва Дайан Уолкстайн, „Инана се отказала… от всичко, което била постигнала през живота си, била съблечена гола, нищичко не останало, освен самата тя, за да се прероди… чрез пътуването си в подземния свят тя се сдобила със силите и тайнствата на смъртта и прераждането“.

— О, значи историята продължава?

— Вестоносецът на Инана изчаква три дни, и когато тя не се завръща от долната земя, отива при боговете да моли за помощ. Никой от тях не иска да помогне освен Енки.

— И значи нашето приятелче Енки, богът-хакер, трябва да й спаси задника от Ада.