— Нямам време да ги прегледам — заключава Хиро. — Можеш ли да ми обясниш върху какво е работил тук Лагос?
— Мога да ви прочета заглавията на всички карти, ако пожелаете. Лагос ги е групирал в обширни категории: изследвания върху Библията, върху шумерите, невролингвистични изследвания и събрани сведения за Л. Боб Райф.
— Без да навлизаме в подробности — какво си беше наумил Лагос? Накъде биеше?
— Да ви приличам на психолог? — пита Библиотекарят. — Не мога да отговарям на такива въпроси.
— Нека опитам пак. Как е свързано всичко това, ако изобщо е свързано, с темата за вирусите?
— Връзките са сложни. Обобщаването им би изисквало и творчество, и лична преценка. Като механичен обект аз не притежавам нито едно от тези качества.
— От кое време са тия неща? — Хиро посочва трите артефакта.
— Глинената обвивка е шумерска. Тя е от третото хилядолетие преди Христа. Открита е при разкопки в град Ериду в Южен Ирак. Черната стела или обелиск е Законът на Хамурапи, датиращ от около 1750 г. Преди Христа. Дървоподобната структура е яхвеистки култов тотем от Палестина. Нарича се ашера. Той е отпреди 900 години преди Христа.
— „Обвивка“ ли нарече онази плоча?
— Да. Вътре в нея има пъхната по-малка глинена плоча. Така шумерите са защитавали документите си от подправяне.
— Всички тези неща се намират в някой музей, предполагам?
— Ашерата и Законът на Хамурапи се пазят в музеи. Глинената обвивка е в личната колекция на Л. Боб Райф.
— Л. Боб Райф очевидно се интересува от тези неща.
— Библейският колеж „Райф“, чийто основател е той, притежава най-богатата катедра по археология в света. Те провеждат разкопки в Ериду. Този град е бил култов център на шумерския бог Енки.
— Каква е връзката между тези предмети?
Библиотекарят повдига вежда:
— Моля?
— Ами да пробваме чрез елиминиране. Знаеш ли защо Лагос се е заинтересувал от шумерските писания, а не, да речем, от гръцките или египетските?
— Египетската цивилизация е била цивилизация на камъка. Тяхното изкуство и архитектура са били каменни и затова са вечни. Но върху камък не може да се пише. И затова египтяните изобретили папируса, за да пишат на него. Ала папирусът е нетраен. Така че, макар техните изкуство и архитектура да са оцелели, писмените им документи — техните данни — в по-голямата си част са изчезнали.
— Ами всички онези йероглифни надписи?
— Лагос ги наричаше „лепенки за брони“. Продажни политически речи. За съжаление египтяните са притежавали злополучната склонност да прославят чрез тези надписи собствените си военни победи още преди да са се провели самите битки.
— А в Шумер е било по-различно?
— Шумерската цивилизация е била цивилизация на глината. Шумерите са строели от нея сградите си, а също и са писали на нея. Статуите им били от гипс, който се разтваря във вода, поради което стихиите са унищожили сградите и скулптурите им. Но глинените плочки са били или изпечени, или затворени в делви. Така че са оцелели всички
— Колко мегабайта?
— Колкото се напънат да изкопаят археолозите. Шумерите са писали на всичко. Когато строели сграда, изписвали с клинопис всяка тухла. След като сградата рухнела, тухлите оставали, разпръснати из пустинята. В Корана ангелите, изпратени да разрушат Содом и Гомор, казват: „Пратени сме при порочен народ, за да излеем върху тях дъжд от глинени камъни, белязани от вашия Господ за унищожение на грешниците“. На Лагос това му се стори интересно — такова безразборно разпиляване на информация, записана на вечен носител. Той говореше за цветен прашец, носен от вятъра — предполагам, че това е била някаква аналогия.
— Точно така. Кажи ми… преведен ли е надписът на тази глинена обвивка?
— Да. Това е предупреждение и гласи „Тази обвивка съдържа нам-шуба на Енки“.
— Знам какво е нам-шуб. Какъв е нам-шубът на Енки?
Библиотекарят се втренчва в пространството и театрално прочиства гърло.
