— Но това е разказ — удивява се Хиро. — Мислех, че нам-шуб е заклинание.
— Нам-шубът на Енки е едновременно разказ и заклинание — обяснява Библиотекарят. — Самоизпълняваща се фикция. Лагос беше убеден, че в оригиналната си форма, за която този превод само загатва, този нам-шуб всъщност е осъществявал онова, което описва.
— Искаш да кажеш, променял е речта в устата на хората?
— Да — отвръща Библиотекарят.
— Тази история е за Бабел, нали? — казва Хиро. — Всички са говорели на един и същи език, а после Енки е променил речта им, за да не могат вече да се разбират помежду си. Оттук трябва да е произлязло онова в Библията за Вавилонската кула.
— Тази стая съдържа много карти, проследяващи съответната връзка — уведомява го Библиотекарят.
— Преди спомена, че до един момент всички са говорели шумерски. А после вече никой не го говорел. Просто изчезнал, като динозаврите. И не е имало геноцид, който да обясни случилото се — което съвпада с историята за Вавилонската кула и нам-шуба на Енки. Смяташе ли Лагос, че Бабел се е случил в действителност?
— Беше убеден в това. Огромният брой на човешките езици го занимаваше. Според него те бяха просто прекалено много.
— Колко са на брой?
— Десетки хиляди. В много краища на света ще се натъкнете на хора от една и съща етническа група, живущи на няколко километра едни от други в сходни долини, в сходни условия, които говорят езици, нямащи абсолютно нищо общо помежду си! Това изобщо не е някаква чудатост — среща се повсеместно. Мнозина лингвисти са се опитвали да проумеят Бабел — въпросът защо човешкият език клони към фрагментиране, а не към сливане в един общ език.
— Някой засега дал ли е отговор?
— Въпросът е труден и отвлечен — отвръща Библиотекарят. — Лагос има теория.
— Така ли?
— Той вярваше, че Бабел е бил действително историческо събитие. Че се е случил в определено време на определено място и това е съвпаднало с изчезването на шумерския език. Че преди Бабел/Инфокалипсис езиците са клонели към сливане, а след него неизменно притежават вродена тенденция към разделяне и превръщане във взаимно неразбираеми. Че тази тенденция, както той се изразяваше, се е увила като змия около мозъчното стебло на човека.
— Единственото, което би могло да обясни това, е…
Хиро млъква — не му се иска да го каже.
— Да? — подканва го Библиотекарят.
— Ако е съществувал някакъв
— Лагос посвещаваше много време и усилия на тази идея — казва Библиотекарят. — Смяташе, че нам-шубът на Енки е невролингвистичен вирус.
— А този тип, Енки, действителна личност ли е бил?
— Възможно е.
— И значи, тоя Енки е измислил тоя вирус и го е разпространил из цял Шумер на такива плочки?
— Да. Открита е плочка, съдържаща писмо до Енки, в което авторът му се оплаква от това.
— Писмо до божество?
— Да. То е от Син-саму, Писарят. Започва с възхвала към Енки — авторът подчертава своята преданост към него. А после се оплаква:
