Следват още описания на жалбите на писаря. Накрая завършва с:
Уай Ти виси край Мамината закусвалня за шофьори на камиони на шосе 405 и чака транспорт. По-скоро би умряла, отколкото да влезе там. Ако например голям камион я прегази с всичките си осемнайсет колела пред някоя „Мамина закусвалня“, тя по-скоро би се влачила по банкета на магистралата по клепачи, докато стигне някое от заведенията „Дремни и продължи“, пълно с разгонени деградета, отколкото да влезе в „Мамината закусвалня“. Но понякога на професионалистите възлагат задачи, които не им харесват — трябва само да запазиш самообладание и да се примириш.
За тазвечерната задача мъжът със стъкленото око вече я е снабдил с „шофьор и охрана“, както той се изрази. Тотално неизвестен тип. Уай Ти не е убедена, че й харесва да се примирява с някакъв тайнствен пич. Наум си го представя подобен на треньора по борба от гимназията. Това би било пълна гротеска. Както и да е, срещата й с него е тук.
Тя си поръчва кафе и парче черешов пай а ла мод. Отнася ги до обществения Уличен терминал на ъгъла. Той представлява нещо като свръхтясна кабина от неръждаема стомана, натикана между телефонна кабина, в която се е насадил затъжил се по дома шофьор, и флипер с цицореста мадама, която светва, щом вкараш топката във Вълшебните фалопиеви тръби.
Не разбира много-много от Метавселената, но знае как да се оправя и има адрес. А да намериш даден адрес в Метавселената не ще да е по-трудно, отколкото в Реалността — поне ако не си напълно слабоумно домашно животинче.
Веднага щом излиза на Улицата, хората я заглеждат особено. По същия начин, както я гледат, докато върви през подобната на камгарна вълна пустош на Корпоративния парк „Уестлейк“, облечена в Куриерския си костюм в синьо и оранжево. Знае, че хората на Улицата я гледат гадно, защото е влязла през лайнян обществен терминал. Тя е черно-бяла измет.
Застроената част на улицата около Нулевия порт оформя вдясно луминесцентен буреносен облак. Тя й обръща гръб и се качва на монорелсата. Иска й се да отиде в града, но трябва да посети един скъп участък от Улицата и ще се наложи да пуска монети в процепа на всяка десета от милисекундата.
Името на пича е Нг. В Реалността той се намира някъде в Южна Калифорния. Уай Ти не е съвсем сигурна какво точно кара той — нещо като фургон, пълен, както й го описа човекът със стъкленото око, с „неща, наистина невероятни неща, за които не ти трябва да знаеш нищо“. В Метавселената той живее извън града, около Порт 2, където започват разсейките.
Домът на Нг в Метавселената представлява френска колониална вила в предвоенното село Май То в делтата на Меконг. Да го посетиш е все едно да отидеш във Виетнам около 1955 г. — само дето не се обливаш в пот. За да осигури пространство за творението си, той си е закупил парцел в Метавселената на две мили от Улицата. В този застроен участък с евтини наеми няма монорелсов транспорт и й се налага да извърви целия път пеша.
Кабинетът му е голям, с френски врати и балкон, и гледа към безбрежни оризови плантации, обработвани от ситни виетнамци. Явно този тип е заклет техничар, защото Уай Ти преброява стотици хора в оризищата, плюс още дузини, търчащи из селото — всички с доста добро изображение и до един извършващи разни неща. Тя не е компютърен маниак, но знае, че този пич прахосва много компютърно време за задачата да създава реалистичен изглед отвъд прозореца на кабинета си. А фактът, че това е Виетнам, придава на изгледа засуканост и призрачност. Уай Ти няма търпение да разкаже на Роудкил за това място. Чуди се, дали тук има бомбардировки, обстрел, напалм. Ще е супер.
Самият Нг, или поне аватарът на Нг, представлява дребен и много спретнат петдесетинагодишен виетнамец със залепнала по черепа коса, облечен с дрехи в цвят хаки във военен стил. Когато Уай Ти влиза в кабинета му, го заварва наведен напред в креслото си, а една гейша разтрива раменете му.
Гейша във Виетнам?
