— През захранващата тръба. Безалкохолен, ха-ха.

— Та значи — казва Уай Ти в момента, когато летището вече е далече и тя разбира, че е твърде късно за шубета — какъв е планът? Имаме ли план?

— Отиваме в Лонг Бийч, в Жертвената зона на Смъртния остров. И купуваме наркотици — обяснява Нг. — Или по-точно ти ги купуваш, защото аз съм неразположен.

— И това ми е задачата? Да купя дрога?

— Да я купиш и да я хвърлиш във въздуха.

— В Жертвена зона?

— Да. За останалото ще се погрижим ние.

— Кои сте тия „ние“ бе, пич?

— Има още няколко, хм, същества, които ще ни помогнат.

— Какво, да не би каросерията да е пълна с още… такива като тебе?

— Нещо такова — отвръща Нг. — Близо си до истината.

— Те какви са — нехуманни системи ли?

— Този термин според мен е достатъчно всеобхватен.

Уай Ти изтълкува това като голямо „да“.

— Уморен ли си? Искаш ли аз да те сменя на волана?

Нг се изсмива остро, като далечен патешки грак, а фургонът едва не поднася. Уай Ти няма чувството, че се смее на шегата — той се смее на това, що за кретенка е Уай Ти.

<p>30</p>

— Добре, последния път си говорихме за глинената обложка. Ами това нещо, дето прилича на дърво? — посочва Хиро един от артефактите.

— Тотем на богинята Ашера — обяснява ведро Библиотекарят.

— Е, това вече е нещо — казва Хиро. — Лагос спомена, че Брандито в „Черното слънце“ била култова проститутка на Ашера. Та, коя е тая Ашера?

— Тя е спътницата на Ел, известен също и като Яхве — обяснява Библиотекарят. — Известна е и с други имена: най-често срещаният й прякор е Елат. Гърците са я познавали като Диона или Рея. Ханаанитите — като Танит или Хава, което е същото като Ева.

— Ева?

— Етимологията на „Танит“, предложена от Крос, е: женски род от „танин“, което означава „този на змията“. Нещо повече, в Бронзовия век Ашера е имала и втори прякор, „дат бати“, означаващ също „тази на змията“. На шумерите е била известна като Нинту или Нинхурсаг. Неин символ е змията, увита около дърво или жезъл — кадуцеят.

— Кои са се кланяли на Ашера? Доколкото схващам, много народ.

— Всички, живели между Индия и Испания от второто хилядолетие преди Христа, та чак до християнската епоха. С изключение на юдеите, които са й се кланяли до религиозните реформи на Езекия и по-късно на Иосия.

— Аз си мислех, че юдеите са били монотеисти. Как така са се кланяли на Ашера?

— Били са монолатристи. Те не отричат съществуването на други божества. Но е трябвало да се кланят единствено на Яхве. Ашера е била почитана като спътница на Яхве.

— Не помня в Библията да се споменава, че Господ си е имал жена.

— По онова време Библията не е съществувала. Юдаизмът е бил само свободен набор от яхвеистични култове, всеки със своите светилища и практики. Историите за Изхода все още не са били редактирани в свещена книга. А по-нататъшната част от Библията все още не се е била случила.

— Кой решил да прочисти юдаизма от Ашера?

— Школата на Второзаконието — определени от събор като автори на Второзаконието, както и на книгите Иисус Навин, Съдии, Самуил и Книгата Царства.

— И що за хора са били?

— Националисти. Монархисти. Централисти. Предтечи на фарисеите. По онова време асирийският цар Саргон II неотдавна бил завладял Самария — северен Израел — и принудил юдеите да мигрират на юг към Ерусалим. Ерусалим много се разраснал и юдеите започнали да завземат територии на запад, на изток и на юг. Било е време на краен национализъм и патриотичен плам. Школата на Второзаконието въплътила тези идеи в свещена книга чрез пренаписване и реорганизиране на старите легенди.

— Как така са ги пренаписали?

— Мойсей и останалите са вярвали, че река Йордан е границата на Израил, но според второзаконниците Израил е включвал и териториите отвъд нея, което оправдавало агресията на изток. Съществуват и много други примери: в законите отпреди Второзаконието не се споменава нищо за монарх. Законът, установен от школата на Второзаконието, отразява монархическа система. Законите отпреди Второзаконието се занимавали предимно с религиозни въпроси, докато основната грижа на закона от времето на Второзаконието е образованието на царя и неговия народ — с други думи, светски въпроси. Второзаконниците настоявали за централизиране на религията в Храма в Ерусалим и унищожаване на по-отдалечените култови центрове. Има и още една особеност, която Лагос смяташе за важна.

— И тя е?

— „Второзаконие“ е единствената книга от Петокнижието, в която се твърди, че писмената Тора съдържа волята Господня: „А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис от тоя закон, от книгата, която е преди Левитските свещеници. Преписът да се намира при него, и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши; за да не се надигне сърцето му над братята му, и да не се отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля“. Второзаконие, глава 17, стих 18–20.

Перейти на страницу:

Похожие книги