Совата полностью

Матиас Ванг. С рехава брадичка, с кабинет в най-хубавия западен квартал в Осло, мил и добър, умен и компетентен, образован по всички правила на изкуството, само че не разбира абсолютно нищо.

— Знаеш ли какво си мисля, Миа?

Миа отвъртя капачката.

— Не.

И долепи бутилката до устните си.

— Според мен работата ти те разболява.

Усети как топлината се разлива надолу по гърлото ѝ.

— В какъв смисъл?

Почти като в съня ѝ. Сигри в полето.

— Ами не го разбирам напълно, но в теб има нещо, не си като другите полицаи.

Миа отпи още една глътка и топлината слезе в тялото ѝ.

— Как така?

Нямаше значение, че е почти гола.

— Твърде си загрижена. Едва не те убива, така ми се струва.

Миа се загърна в завивката. Почувства се добре и защитена, приятелска подкрепа в деянието, което възнамеряваше да извърши.

— Кое, Матиас?

Пет кутийки с бели хапчета.

— Злото. Всичко, през което се налага да преминеш. Всичко, което си принудена да видиш. Всичко, което усещаш. За другите това е работа. За теб… не знам… сякаш ти го преживяваш, сякаш жестокостите се случват на теб. Много ли драматизирам, как мислиш?

Миа пак надигна шишето.

— Според мен грешиш.

Пет капачета — може да ги отвори.

— Да, естествено, не сме имали много сеанси. Изобщо не мога да твърдя, че те познавам или че знам каквото и да било. Това беше само… как да кажа… непосредствената ми интуиция коя си.

Този път Миа задържа дълго бутилката долепена до устните си.

— Да поговорим другата седмица?

Не.

— Според мен оттук може да излезе нещо, не мислиш ли?

Миа Крюгер остави бутилката и спокойно прокара пръсти по сребърната гривничка на китката си.

Не.

Не мисля.

И започна да отвинтва внимателно капачетата на шишенцата, подредени на студения балатум пред нея.

Холгер Мунк караше раздразнено черното ауди към „Бишлет“. Спря на червено на „Юлеволсвайен“ и се загледа в усмихната млада двойка — бутаха детска количка през кръстовището. Как беше стигнал дотук?

Това бе той не толкова отдавна. Двамата с Мариане. Мириам в количката. И защо не успяваше да си го изкара от ума? Да се ожени? Наистина си имаше други грижи. Седемнайсетгодишно момиче. Убито и оставено голо в гората. Върху постеля от пера. С цвете в устата. А той угодничеше на Микелсон, това го разяряваше най-много. Разбра какво трябва да направи още щом се вмъкна в бялата палатка в гората и видя проснатото там момиче. Трябваше да си върне Миа Крюгер. Имаше забележителен екип, в това никой не се съмняваше, най-добрите следователи в Норвегия, но никой не беше като нея.

Клаксонът на автомобила зад него го върна към действителността. Беше зелено, а младата двойка вече я нямаше. Мунк включи на скорост и сви към стадион „Бишлет“.

Паркира и понечи да слезе, но телефонът му иззвъня.

— Мунк.

— Лудвиг е.

— Да?

— Изглежда я открихме.

— Вече?

— Така ми се струва.

Мунк бе възложил на Лудвиг Грьонли и на новата му асистентка Юлва да проверят списъка с изчезнали хора.

— Отлично, Лудвиг. Коя е?

— Трябва да се потвърди, но съм убеден, че е тя. Казва се Камила Грийн. Обявена е за издирване преди три месеца. Описанието съвпада — ръст, цвят на очите, татуировка, но… да, има нещо странно.

— Какво имаш предвид?

— Това е причината малко да се забавим — продължи Грьонли.

Мунк се подсмихна и запали цигара. Забавили са се. Откакто бе разпределил задачите на екипа не бяха минали и два часа. Почти го загриза съвестта, задето веднага беше решил, че му е нужна Миа. Разполагаше с най-добрите норвежки следователи и никога нямаше да се справи без Лудвиг Грьонли.

— Нека да чуя. — Мунк слезе от колата.

— Камила Грийн — повтори Грьонли; все едно четеше от екран. — Родена е на 13 април 1995 г. Зелени очи. Тъмноруса коса до раменете. Ръст: един и шейсет и осем. Около седемдесет килограма. Няма родители. Обявена е за изчезнала от Хелене Ериксен, управителка на нещо с име „Хюрюмлански разсадник“.

— Седемдесет килограма? — Мунк извади папката от автомобила и го заключи. — Невъзможно е да е тя. Момичето, което намерихме, е изключително слабо.

— Знам — прекъсна го Грьонли. — Но разполагам със снимката ѝ и определено е тя. Камила Грийн. Всичко останало съвпада — татуировката и другото.

Грьонли имаше предвид една от снимките от папката в ръцете на Мунк. Конска глава, под която бяха татуирани буквите „А“ и „Ф“, на дясното рамо на момичето.