Никой друг освен него самия не знаеше как беше подредено бюрото му, но на Ким все още не й се беше налагало да чака повече от няколко секунди, след като му поиска някой документ. Най-видното място на бюрото се заемаше от фотография в рамка на него самия и съпругата му, направена на двадесет и петата годишнина от сватбата им. В портфейла му беше скътана снимка на дъщеря му.
Сержант Кевин Досън, третият член на екипа й, не държеше снимка на близък човек на бюрото си. Ако му се приискаше да сложи снимка на човека, когото обичаше най-много, щеше да се наслаждава на собствения си лик през целия ден.
— Съжалявам, че закъснях, началство — каза Досън, като се настани на стола срещу Уд, така че вече всички бяха тук.
Не беше наистина закъснял. Смяната му започваше в осем сутринта, но Ким обичаше да идват по-рано, за да си направят оперативка, особено когато имаха нов случай. Тя не работеше по график и хората, които държаха работното време да се спазва, не се задържаха дълго в нейния екип.
— Ей, Стейси, ще ми пуснеш ли едно кафе или да? — попита Досън, докато проверяваше телефона си.
— За теб винаги, Кев — отговори му закачливо тя. — Както го обичаш, нали: дълго, силно и горещо?
— Ти ще пиеш ли едно? — попита я той, докато ставаше от стола си.
Досън много добре знаеше, че тя не близваше кафе.
— Сигурно си изморена, след като цяла нощ си се сражавала с чародеи — подхвърли той.
Стейси беше известна с манията си по онлайн играта "
— Всъщност, Кев, от една жрица ми падна магията да превръщам големи мъже в пълни смешници, но сякаш някой ме е изпреварил.
Досън се хвана за корема и се престори, че се превива от смях.
— Началство! — подвикна Брайънт през рамо. — Децата пак не слушат!
Той се обърна към двамата си колеги и им размаха пръст.
— Почакайте само майка ви да се прибере.
Ким завъртя очи към тавана и седна на празното бюро, нетърпелива да започнат.
— Добре, Брайънт, раздай показанията. Кев, излез на дъската.
Досън взе маркера и застана до бялата дъска, която заемаше цялата стена в дъното на помещението.
Докато Брайънт разпределяше докладите, тя им разказа за последното развитие на събитията.
— Жертвата ни се казва Тереза Уайът, на четиридесет и седем години, дълбоко уважаван директор на частна мъжка гимназия в Стауърбридж. Неомъжена, без деца. Живяла е комфортно, но не твърде разточително, и до момента не знаем да е имала врагове.
Кев нанасяше информацията под формата на списък със заглавие "Жертва".
Телефонът на Брайънт иззвъня. Той каза само няколко думи, върна слушалката на място и се обърна към Ким.
— Уди иска да те види.
Тя не му обърна внимание.
— Кев, сложи още една графа: "Престъпление". Не е намерено оръжието, нищо не е откраднато, засега нямаме никакви веществени доказателства или улики.
— Следваща графа: "Мотив". Обикновено убиват хората заради нещо, което са направили, нещо, което правят в момента, или нещо, което възнамеряват да направят. Доколкото ни е известно, жертвата ни не е била замесена в каквато и да било престъпна дейност.
— Хм… началство, главният инспектор иска да те види.
Ким отпи още една глътка от прясно приготвеното си кафе.
— Вярвай ми, Брайънт: няма да ме хареса, преди да съм си изпила кафето. Кев, аутопсията ще приключи в десет. Стейс, събери колкото можеш повече информация за жертвата. Брайънт, свържи се с училището и ги уведоми, че ще ги посетим.
— Началство…
Ким допи кафето си.
— Спокойно, мамо, отивам.
Тя изкачи стълбите до третия етаж по две наведнъж и почука леко, преди да влезе.
Главен инспектор Удуърд беше набит мъж, на когото му оставаха няколко години, докато навърши шестдесет. Имаше съвършено гола глава и гладка кафява кожа, резултат от разнообразното му родословие. Черните панталони и бялата му риза бяха безупречно изгладени и всички ръбове бяха на правилните места. Очилата за четене, които се крепяха на върха на носа му, не успяваха да прикрият умората в очите му.
Той й махна с ръка да влезе и посочи един стол с изглед към стъклената витрина, в която беше изложена пълната му колекция от умалени модели на автомобили.
На долния рафт се намираше сбирката от избрани класически английски модели, а на горния беше изложена колекция от полицейски автомобили от различни исторически периоди. Имаше модел на
Вдясно от стъклената витрина, здраво окачена на стената, имаше снимка на Уди, който се здрависва с Тони Блеър. До нея имаше снимка на най-големия му син, облечен в пълна парадна униформа, точно преди да замине да служи в Афганистан. Същата униформа, с която беше облечен на погребението си, петнадесет месеца по-късно.
Уди затвори телефона и моментално взе в ръка стрес топката, която стоеше на края на бюрото му. Дясната му ръка стисна и после отпусна мекото топче. Ким си даде сметка, че в нейно присъствие той доста често посягаше към него.
— Какво знаем до момента?
