Как само й се искаше да му го върне. При добро желание би могла да изкоментира факта, че ръбът на черните му панталони не беше безупречно прав. Или пък да отбележи, че яката на ризата му беше леко измачкана. А защо не и да му обърне внимание на петънцето кръв, с което беше изцапан на гърба.
Точно в този момент обаче между тях двамата имаше гол труп, който изискваше да му отдадат цялото си внимание.
Ким бавно се приближи до ваната, като внимаваше да не се подхлъзне на водата, разплисквана от двама криминалисти с бели работни престилки.
Тялото на жената лежеше наполовина потопено във водата. Очите й бяха отворени, а изрусената й коса се носеше на повърхността и обграждаше лицето й.
Тялото й беше изплувало точно до върха на гърдите.
Ким предположи, че жената е на възраст между 45 и 49 години — добре поддържана. Мускулите в горната част на ръцете й изглеждаха стегнати. Ноктите на краката й бяха лакирани в бледорозово, а по кожата на краката й не се забелязваха наболи косъмчета.
Количеството вода на пода говореше, че е имало борба и жената се е опитала да се защити.
Ким чу тропот от забързани стъпки нагоре по стълбището.
— Инспектор Стоун, каква приятна изненада!
Ким изръмжа, когато чу познатия глас и сарказма, който извираше от него.
— Инспектор Уортън, удоволствието е изцяло мое.
Двамата бяха работили заедно няколко пъти и тя никога не беше крила презрението си. За него полицейската работа беше просто кариера, в която той искаше да се издигне възможно най-бързо. Всеки следващ случай беше единствено възможност да добави нещо към професионалната си биография.
Най-прясното му унижение беше фактът, че тя получи по-висок чин преди него. Ранното й повишение го беше накарало да отиде да живее в друг район и да се прехвърли в Уест Мърсия; по-малкото полицейско управление там означаваше по-малко конкуренция за него.
— Какво правиш тук? Ако си беше направила труда да провериш, щеше да знаеш, че разследването ще се води от Уест Мърсия.
— Ако ти си беше направил труда да провериш, щеше да знаеш, че сме точно на границата, а аз бях първа.
Неволно беше застанала точно пред ваната. Жертвата нямаше нужда от още любопитни погледи, вперени в голото й тяло.
— Случаят е мой, Стоун.
Ким поклати глава и скръсти ръце.
— Няма да мръдна оттук, Том.
Тя наведе глава настрани, преди да продължи:
— Но винаги можем да работим заедно. Аз бях първа, затова аз ще водя разследването.
Изпитото му, злобно лице почервеня. Том Уортън би работил под нейно ръководство само ако преди това сам си издълбаеше очите с ръждива лъжица.
Тя го огледа от главата до петите.
— И първата ми препоръка би била да се явяваш на местопрестъпление с по-подходящо облекло.
Той погледна надолу към калцуните на краката й, а после и към своите необезопасени обувки. "Който бърза, бавно стига", каза си тя.
Ким сниши глас:
— Нека не започваме да си ги мерим, Том.
Той я погледна презрително, обърна й гръб и ядосано изхвърча от банята.
Ким отново насочи вниманието си към трупа.
— Ти щеше да победиш — обади се тихо Кийтс.
— А?
Очите му проблясваха от удоволствие.
— В меренето.
Ким кимна утвърдително. Беше наясно с това.
— Може ли вече да я махнем оттук?
— Само още няколко близки кадъра на гръдната й кост.
Докато казваше това, един от криминалистите насочи фотоапарат с обектив, дълъг колкото ауспух, към гърдите на жената.
Ким се наведе по-близо и видя по една следа над всяка гърда.
— От натиска?
— Така мисля. Първоначалният оглед не разкрива никакви други наранявания. Ще ти кажа повече след аутопсията.
— Някаква идея за часа на смъртта?
Ким не забеляза следи от сондиране на черния дроб, затова предположи, че беше използвал ректалния термометър, преди тя да пристигне.
Знаеше, че човешкото тяло изстива с 1.5 градуса през първия час. В последващите часове температурата обикновено спадаше с 1 до 1.5 градуса на час. Също така знаеше, че тези числа се влияят от много други фактори. Не на последно място от това, че жертвата беше гола и потопена във вече изстинала вода.
Той вдигна рамене.
— По-късно ще направя допълнителни изчисления, но не бих казал, че е станало преди повече от два часа.
— Кога ще можеш да…
— Имам една деветдесет и шест годишна жена, издъхнала, докато е спяла в креслото си, и един двадесет и шест годишен младеж, на когото още му стърчи игла от ръката.
— Нищо спешно, значи?
Той погледна часовника си.
— По обяд?
— В осем — върна му тя.
— Десет и нито минута по-рано — отговори недоволно той. — И аз съм човек, така че понякога имам нужда от почивка.
— Идеално — каза тя.
Точно времето, на което се беше надявала. Преди това щеше да успее да въведе екипа си в подробностите и да възложи на някого да я придружава.
Ким чу още стъпки по стълбите. Някой се приближаваше, дишайки тежко.
— Сержант Травис — каза тя, без да се обръща. — Слушам.
— Колегите претърсват района. Полицаят, който се отзова на обаждането, разпита някои от съседите, но те са разбрали какво е станало едва след като са чули сирените на пожарните коли. Сигналът е подаден от преминаващ шофьор.
