Но бързо се досети, че нямаше смисъл да отбелязват имената на момичетата. Обитателите се сменяха, но не и местата на леглата.
Ким се беше покачила на една дървена табуретка, беше се опряла на дъската за гладене и беше написала имената на всички момичета до леглото, което заемаха.
Два дни по-късно тя хвърли един поглед в килера за спално бельо и видя нови, току-що отпечатани и празни листа: легло едно, легло две, легло три.
Така лесно беше изтрито нейното пространство, нейната идентичност, нейното единствено убежище. Това беше урок, който тя никога не забрави.
Ким насочи вниманието си обратно към Досън, който сочеше към дъската.
— Тук е открит вторият обект; приблизително на петнадесет метра от първия.
Той очерта нова линия до края на картата, но отбеляза мястото единствено със звездичка. Цялото тяло на Ким се възпротиви срещу думата "обект", но тя успя да се овладее. До момента все още нямаше труп, който да нарекат по друг начин.
— Благодаря, Кев. Днес археологическият екип ще извърши подробен оглед на целия район, за да се уверим, че няма други.
— Очакваш ли да има още трупове, началство?
Ким сви рамене. Нямаше никаква представа.
— Стейс, успя ли да погледнеш касетата?
Стейси завъртя очи към тавана.
— Да, само дето може и да е била използвана при снимките на "Бен Хур". Презаписвана е стотици пъти. Имам едно приятелче, което може и да успее да я поизчисти малко, но видеокасетата не е в списъка ни с одобрени…
— Нищо, изпрати му я. Така или иначе няма как да я използваме за доказателство в съда, защото вече не можем да докажем, че Мери Андрюс не е намерила смъртта си по естествен път, но може да изскочи нещо друго, което да ни свърши работа.
Стейси кимна и си записа.
— Нямам нищо ново по Тереза Уайът. Получих справката с телефонните й разговори, но не видях нищо съмнително. Съдебните следователи не са намерили нищо друго на местопрестъплението, освен няколко отпечатъци от обувки, утъпкани един върху друг.
Убиецът си беше направил труда да стъпва на същите места, за да усложни допълнително установяването на самоличността му. Сякаш пораженията от пожарникарите не бяха достатъчни.
— Едновременно хитър и нетърпелив — отбеляза Ким.
— Защо нетърпелив? — попита Брайънт.
— Тялото на Тереза Уайът беше намерено едва един час след смъртта й, заради пожара. Том Къртис най-вероятно щеше да умре, ако беше продължил да пие от уискито, но нашият човек е искал нещо повече.
— Искал е да знаем, че е ядосан — каза замислено Брайънт.
— Със сигурност има какво да каже.
— Хайде тогава да му попречим да го каже на още някого — обади се Стейси и изтрака нещо на клавиатурата на компютъра си. — Добре, в допълнение на информацията от Кевин мога да потвърдя, че Ричард Крофт от дома в Крестуд без съмнение е депутатът от консервативната партия, който представлява Бромсгроув.
— Мамка му — каза Ким.
Уди щеше да се побърка от кеф.
— Имам както негов адрес, така и на втория пазач от нощната смяна.
Принтерът оживя и Брайънт грабна листа от него.
— Успях да намеря и възможно най-пълния списък на момичетата от дома в Крестуд от един местен общопрактикуващ лекар, но честно казано, във "Фейсбук" има повече информация за това кой е бил там до самия край.
— Добре, Стейси, продължавай в същия дух. Това може да ни помогне да узнаем самоличността на първата жертва. Някой може да разпознае мънистата. За днес остава да се съсредоточим върху служителите. Засега нямаме основания да вярваме, че някой от бившите обитатели на дома може да е в опасност.
— Двамата с Брайънт разговаряхме с Уилям Пейн. Има дъщеря със сериозни физически увреждания. Обичал е работата си, но не е бил особено близък с колегите си. Наскоро в дома му е имало опит за влизане с взлом, който изглежда напълно нелогичен, като се имат предвид мерките за сигурност в къщата му. Кев, като отидеш на местопрестъплението, намини покрай тях, за да провериш как е.
Досън кимна.
Ким стана от мястото си.
— Значи всички знаем какво трябва да правим, нали така?
Тя влезе в "Буркана", за да вземе якето си.
— Хайде, Брайънт. Отиваме в лабораторията, за да видим дали доктор Спок има да ни каже нещо ново.
Брайънт излезе след нея.
— Недей така, началство, едва минава седем и тридесет. Дай на човека някакъв шанс.
— Той ще бъде там — отвърна тя, като стигна долния край на стълбището.
Ким си пое дълбоко дъх и отвори вратата на мястото до шофьора.
Кой знае какво щеше да им се случи днес, по дяволите.
Когато Ким влезе в залата за аутопсия, трябваше да примигне три пъти, за да свикне с осветлението. Изобилието от неръждаема стомана наоколо блестеше като десетина фотографски светкавици, лумнали наведнъж.
— От това място ме побиват тръпки.
Тя се обърна към Брайънт.
— Кога стана такова момиченце?
— Винаги съм бил, началство.
Залата беше модернизирана наскоро и сега представляваше голямо помещение с четири обособени зони, подобно на болнично отделение.
