— Какво, по дяволите, ти става? — сопна се тя. — Преди половин час се държеше като малко момиченце, а сега си дърта клюкарка.
— Ей, началство, "дърт" е малко обидно.
— Бих предпочела да насочиш ограничените си умствени способности към разрешаване на случая, вместо да се занимаваш със сексуалния живот на колегите ни.
Брайънт сви рамене и подкара колата към Бромсгроув. Следващата им спирка щеше да бъде приемният кабинет на Ричард Крофт на главната улица.
Докато се движеха през Лай, Ким гледаше през прозореца, неспособна да се отърси от образа на петнадесетгодишното момиче, което се гърчи на земята, стиснало крака си с ръце, докато се опитва да избегне ударите на острието. Призляваше й от мисълта за първите два удара, вероятно разкъсали плътта, хрущялите и мускулите й, преди да стигнат до костта и да я убият.
Тя затвори очи и се опита да си представи как страхът е препускал по тялото на детето.
Ким остана потънала в мислите си, докато наближиха покрайнините на Бромсгроув и стигнаха до мястото на бившата психиатрична болница "Барнели Хол".
Заведението за душевноболни беше отворило врати през 1907 година и в най-натоварения си период е било обитавано от 1200 души. През по-голямата част на седемдесетте години, преди да я изпишат на двадесет и три годишна възраст, там беше живяла и нейната майка.
"Много умно", помисли си Ким, докато минаваха покрай жилищния комплекс, построен на същото място след събарянето на болницата в края на деветдесетте.
Окончателното събаряне на пищно украсената водна кула през двехилядната година беше посрещнато от местните живели с всеобща тъга. Издържаната в готически стил сграда, изградена от червени тухли, облицовани с пясъчник и керамични плочи, се беше издигала над основното здание. Самата Ким беше доволна, когато най-сетне я бяха срутили. Вече нямаше какво да й припомня за институцията, допринесла толкова много за смъртта на нейния брат.
Брайънт спря колата на малък паркинг зад един голям магазин за домашни любимци и тя опита да се отърси от мислите си.
Минаха за по-напряко по тясна уличка между две магазинчета и бяха посрещнати от миризмата на първите за деня печива от "Пекарната на Грег".
Брайънт изпъшка с копнеж.
— Не си го и помисляй — каза Ким.
Тя огледа входовете по улицата.
— Ето го — каза тя и посочи червената врата, която се намираше между книжарница и един магазин за преоценени дрехи.
Точно под табелката с името имаше домофон. Ким натисна копчето. Отговори женски глас.
— Бихме искали да се срещнем с господин Крофт.
— Съжалявам, но в момента не е на разположение. Часът за посещения без предварителна…
— Разследваме убийство, така че отворете вратата, ако обичате.
Ким нямаше намерение да върши полицейска работа през някакво електронно съоръжение.
Чу се кратко прозвъняване и Ким бутна вратата. Озова се пред тясно стълбище, което водеше към горния етаж.
В горния край на стъпалата видя две врати, по една от всяка страна. Вратата отляво беше от масивно дърво, а вратата отдясно имаше четири стъклени пана.
Тя отвори дясната врата.
Озоваха се в малка стая без прозорци, в която седеше жена, която според Ким беше на двадесет и няколко години. Косата й беше силно опъната назад.
Брайънт извади служебната си карта и ги представи.
Въпреки малките си размери, помещението беше подредено практично. По цялата дължина на едната стена имаше метални картотечни шкафове. На срещуположната стена бяха окачени програма за дейностите през годината и няколко грамоти. От колоните на компютъра се чуваше предаване на "Би Би Си — Радио 2".
— Може ли да се срещнем с господин Крофт?
— Опасявам се, че не.
Ким погледна назад към отсрещната врата.
— Няма го. На домашни посещения е.
— Да не е някакъв общопрактикуващ лекар? — попита Ким раздразнено.
Какво караше тези жени така ревностно да се опитват да предпазват мъжете на средна възраст, за които работеха? Да не би да им го преподаваха в университета?
— Господин Крофт отделя много време за посещения при избиратели, които нямат възможност да напуснат дома си.
Ким се сети за двусмисления термин "пленена аудитория" и си представи как той отказва да си тръгне, преди да му обещаят да гласуват за него.
— Опитваме се да разследваме убийство, така че…
— Вярвам, че бих могла да ви запиша удобен за среща час
— каза секретарката и посегна към един бележник формат А4.
— А какво ще кажете да му се обадите и да му съобщите, че сме тук? Ще почакаме.
Жената започна да си играе с перлената си огърлица.
— Не можем да го притесняваме, докато провежда домашни посещения, затова бих ви предложила да си запишете…
— Не, не искам да ми предлагате да си…
— Разбираме, че представителят е зает човек — каза Брайънт, като леко побутна Ким встрани.
Гласът му беше спокоен, топъл и изпълнен с разбиране.
— Просто ни се налага да разследваме убийство. Сигурна ли сте, че днес няма никакъв свободен час?
Жената прелисти бележника на страницата за днешния ден и поклати глава. Брайънт погледна страницата заедно с нея.
— Наистина нямам възможност да ви сместя преди четвъртък сутрин в…
— Шегувате ли се? — изръмжа Ким.
— Ще дойдем, когато е удобно.
