"Аха", каза си тя, когато гласът му превключи на служебния режим на проповедник.
— Какъв ви е процентът на успеваемост? — попита раздразнено Ким. — Колко души успяхте да спасите?
— Нямам квота за това, мила моя.
— За щастие — каза тя и се отдалечи навътре в помещението.
Брайънт смени темата, насочвайки разговора към разследването:
— Научихме, че сте посещавали редовно дома в Крестуд разговаряли сте с момичетата, изнасяли сте кратки служби.
— Точно така.
— Също така научихме, че от време на време сте прикривали отсъствията на Уилям Пейн.
— Това също е вярно. Всички го прикривахме понякога. Вярвам, ще се съгласите, че ситуацията му никак не е завидна. Предаността му към дъщеря му е достойна за възхищение. Той неспирно се грижи за нея. Всички служители правеха всичко по силите си, за да му помогнат.
Той се замисли за момент, после добави:
— Е, почти всички служители.
Ким завърши обиколката си на стаята и застана до Брайънт.
— Като стана дума за служителите, можете ли да ни кажете кой работеше в дома в Крестуд, когато го посещавахте?
Виктор пристъпи към каната, а Ким искрено се зачуди как все още никой не я беше изнесъл за вторични суровини.
Той пусна едно пакетче чай в пластмасова чаша.
— Ричард Крофт тъкмо беше назначен за управител. Постът му сякаш включваше предимно административни задължения. Мисля, че му бяха казали да затегне бюджета и да подобри ефективността. Почти не общуваше с момичетата и това му харесваше. Така и не можах да се отърся от усещането, че той никога не се посвети напълно на мисията на дома, сякаш искаше просто да си свърши работата, да постигне зададените цели и да си тръгне.
— Какво ще кажете за Тереза Уайът?
— Между тях имаше търкания, разбира се. Бяха прескочили Тереза при избора на управител и тя се дразнеше от Ричард заради по-високата му позиция.
Уилкс разбърка течността в опит да извлече малко аромат от пакетчето чай.
— Не мога да кажа, че Тереза беше особено блага жена, и двамата с Ричард от самото начало бяха в конфликт. Мразеха се взаимно и всички го знаеха.
Ким си помисли, че всичко това беше много интересно, но по никакъв начин не обясняваше двете, вероятно дори трите мъртви момичета, заровени в земята.
— Имаме основание да вярваме, че Тереза е била с избухлив характер.
Виктор сви рамене и не каза нищо.
— Изпитвали ли сте го на свой гръб?
— Не, лично не.
— Може би знаете за някого, който го е изпитвал? — настоя Ким.
Той се поколеба, после разпери ръце.
— Не виждам как истината може да навреди в този момент. Тереза ми довери, че срещу нея е била подадена жалба. Бях чувал да се говори, че от време на време е имало по някой шамар или удар, когато не е успявала да удържи гнева си, но този случай беше по-различен. Беше ударила едно от момичетата толкова силно в корема, че то беше започнало да кашля кръв.
Ким усети как кракът й започна да потропва на място. Сложи ръка на коляното си, за да спре.
— Това ли беше основанието за жалбата?
Той поклати глава.
— Не, Тереза не се безпокоеше толкова от сведенията за самото посегателство, колкото за причината за него, спомената в жалбата.
— Която е…?
— Според жалбата Тереза Уайът е ударила момичето, защото й е отказало да правят секс.
— Така ли е било?
Виктор видимо се поколеба:
— Не мисля така. Тереза ми разказа честно за побоя. Призна ми точно какво е направила, но се закле, че причината не е била секс. Знаеше, че подобно обвинение би унищожило репутацията й. Щеше да остане залепено като пиявица за името й до края на живота й.
Ким затвори очи и поклати глава. Тайните започваха да изплуват една след друга.
— Кой беше подал жалбата? — попита Ким.
Беше готова да заложи мотора, къщата и работата си, че е било едно от трите момичета.
— Не ми каза. Поговори с мен само за да й олекне. Просто искаше да сподели с някого за това, за да успее да види по-ясно нещата.
"Разбира се", помисли си Ким. Опазил Бог Тереза Уайът да обмисля дали да не си признае.
— Ами Том Къртис? — попита Брайънт.
Виктор трябваше да се замисли, за да се сети за него.
— А, да, за готвача ли става дума? Беше доста мълчалив. Нямаше търкания с никого. Създаваше впечатление на истинско агънце, ако мога така да се изразя. Няколко пъти му направиха забележка, че се държи твърде свойски с момичетата,
— Наистина ли? — попита Ким.
— Беше на двадесет и няколко години — най-младият член на персонала — и му беше най-лесно да общува с тях. Според някои дори твърде лесно — но това беше само слух и не бих искал да го коментирам повече.
— Със сигурност сте имали лично мнение по въпроса.
Лицето на Виктор придоби сериозен вид и той вдигна дясната си ръка.
— Няма да петня името на покойника, при положение че самият аз не съм бил свидетел на неуместно поведение.
— Да разбирам ли, че други са били? — настоя Ким.
— Не е моя работа и нямам желание да правя догадки.
— Разбираме, Виктор — каза Брайънт спокойно. — Моля, продължете.
— Мери Андрюс беше практична жена, която отделяше на момичетата най-много внимание. Беше строга, но любяща и винаги готова да помогне. За Мери те не бяха просто задължение.
— Ами Артър?
Виктор се засмя.
