Качи се на люлката и дочу как забързаните сирени се приближават към портата и спират пред нея.
Погледна от другата страна на оградата и видя стръмния насип, който водеше към покрайнините на търговски комплекс; отвъд него имаше жилищен квартал, който представляваше истински лабиринт от улички, пресечки и задънени улици.
"Малко като този проклет случай", помисли си Ким и слезе обратно на земята.
Бавно измина пътя от счупеното пано на оградата до задния вход на къщата, като се оглеждаше наляво и надясно.
Накрая спря на малко повече от метър разстояние от полицая, когото беше поставила на пост.
— Как сте днес, госпожо?
Ким понечи да го попита какво точно имаше предвид с този въпрос, по дяволите, и в този момент разпозна служителя, с когото Брайънт беше говорил преди няколко дни. Човекът правеше точно онова, което го бяха посъветвали — да я заговори.
Ким завъртя очи към небето, поклати глава и се отправи към предната част на къщата. Брайънт стоеше пред вратата и наблюдаваше как се затварят задните врати на линейката.
— Как е?
— Продължава да диша, началство. Ножът все още е в него. Санитарите не искат да го вадят, преди да разберат как точно е забит. Парадоксално е, но може би оръжието, което е трябвало да го убие, в момента го поддържа жив.
— Каква ирония на съдбата — каза тя и седна на каменните стъпала.
— Ето я и прислугата — каза Брайънт.
Един "Воксхол Корса" спря рязко на чакъла. Жената, която познаваха като Марта, излезе от колата. Лицето й беше съвсем пребледняло.
— Какво… какво…
Ким остана да седи на стъпалата, а Брайънт се приближи към младото момиче.
— Господин Крофт е тежко ранен. Трябва да се свържете, със съпругата му и да я посъветвате възможно най-бързо да отиде в болницата.
Тя кимна и трескаво се втурна към къщата.
Още две патрулни коли спряха със свистене на гуми на алеята пред къщата, следвани от микробуса на съдебните експерти.
— Виж ги само — каза Брайънт, когато Ким се изправи.
— Ченгетата са като градския транспорт. Както няма никой, така в следващия момент…
— Сержант Додс — представи се един едър полицейски служител, пъхнал ръце под бронираната си жилетка.
Брайънт го отведе встрани, за да го запознае с подробностите около случая, а Ким хвана първия съдебен експерт, който слезе от микробуса.
— След мен — каза тя, без да се представи.
Мина покрай къщата и заведе високия рус мъж в края на градината.
— Проникнал е на територията през счупено дървено пано от оградата.
Тя посочи задния вход на къщата.
— Оттам е влязъл.
— Разбрано, госпожо.
Тя се върна пред къщата. Посрещна я Марта, която й подаваше мобилен телефон.
— Госпожа Крофт желае да разговаря с вас.
Ким взе телефона:
— Да.
— Инспектор Стоун, научих от Марта, че сте нанесли значителни поражения на дома ми.
— Не и колкото бяха пораженията върху съпруга ви.
— Бих искала да получа подробни обяснения какво точно сте търсили в къщата ми. Изрично изисках да ви отстранят…
— "Ръселс Хол", ако случайно се интересувате — каза Ким и прекъсна връзката.
Докато връщаше телефона на Марта, Брайънт излезе през портата.
— Готови? — попита той.
Тя кимна и двамата се отправиха към колата в края на алеята.
— Стопляш ли отношенията с госпожа Крофт, началство?
— И още как, вече сме първи приятелки — отговори мрачно Ким.
— Сега накъде, началство?
— "Холитрий" — каза тихо Ким.
Не биваше да отлагат повече.
…Отиваме да съкрушим едно семейство.
Брайънт прекара колата през плетеницата от улички на път за трите високи блока в средата. Комплексът разполагаше с общо 540 жилища и две основни банди, които всяваха необходимото количество страх в обитателите им.
"Делта" бяха групичка младежи от района на Дъдли. "Осите" бяха от съседния Сендуел.
Брайънт спря колата до детската площадка. Въпреки наличните люлки, катерушки и няколко пейки, в малкия парк от десетилетия не беше стъпвал детски крак. Казваха му "Ямата" и там си "уреждаха сметките" членовете на двете шайки. Доколкото беше известно на Ким, за последните две години в "Ямата" бяха открити три трупа, всеки път без никакви свидетели.
По нейни изчисления почти седемдесет жилища имаха пряка видимост към площадката, но въпреки това никой не беше видял нищо.
Навлязоха в "Суолоу Корт" напълно безпрепятствено. Никой не искаше полиция, но и никой не им пречеше да влизат. Общността живееше напълно изолирана от външния свят и престъпленията, извършени на нейната територия, бяха разрешавани на местно ниво. Главатарите на бандите бяха спокойни поради съзнанието, че никой от обикновените граждани няма да разговаря с полицията.
— Божичко — обади се Брайънт и покри носа си с ръка.
Ким си беше поела дълбоко въздух, преди да влязат средния блок. Фоайето беше мрачно и миришеше на урина. Помещението беше тясно и без прозорци. Двете крушки си стояха изпочупени и единствената светлина идваше от едно квадратна метална решетка на тавана, която предпазваше пожълтяла тръбна лампа.
— На кой етаж? — попита Ким.
— Седмия. По стълбите?
