— Добре, Кев, някакво развитие на местопрестъплението?
— Доктор Дан извади тялото към два часа тази сутрин. Сърис извърши първоначален оглед на изкопа, но сега предстои пресяването на почвата.
— Докторът спомена ли нещо за зъбна протеза?
— Не каза почти нищо за каквото и да било. Странна птица е той, началство.
— Кажи го на Сърис. Може да е все още в гроба.
— Стейси, нещо при теб?
— Проверих и телефонния номер на Том Къртис. Получил е повече от петдесет телефонни обаждания в двата часа преди смъртта си.
Ким се наведе напред.
— Слушам те.
— Всичките са от номера на Ричард Крофт.
— Господи — каза ядосано тя. — Нещо друго?
— Записът от дома за възрастни хора е напълно безполезен и следователно нямаме нищо будещо подозрение относно смъртта на Мери Андрюс.
— Нещо от експертите около ситуацията с Артър Канъп?
— Анализът на парченцата боя показва, че автомобилът е "Ауди", модел "ТТ", с местен регистрационен номер.
— Нещо друго?
— Да, архивите на дома в Крестуд са пълно мазало. Все още душа неофициално във "Фейсбук", а официално прозвънявам бившите обитатели на дома. Някои от вписаните като "избягали" всъщност са били там през въпросната нощ, докато някои от списъка са напуснали седмици по-рано.
"Хм", помисли си Ким. Пълна некомпетентност от страна на общината или умишлен опит за подправяне на крайния списък с обитателите на дома? Към този момент и двете възможности бяха реални.
Ким не искаше Стейси да продължава да събира информация през "Фейсбук", но явно този метод беше по-ефикасен от проверката на официалните документи.
— Стейс, подпитай за Том Къртис. Разбери колко близък е бил с момичетата. Искам да знам дали е имало слухове за съмнително поведение от негова страна.
— Заемам се, началство.
— Добре, Кев, върни се на разкопките. Брайънт, мисля, че двамата с теб трябва още веднъж да посетим депутата Крофт.
— Ъ-ъ, началство… има и още нещо — каза Стейси.
— Слушам те — каза Ким и се протегна да вземе връхната си дреха.
— Имам три адреса. Последните местожителства преди Крестуд на всяко едно от момичетата.
Ким и Брайънт се спогледаха. Това беше най-тягостното задължение за всеки детектив. Каквито и обстоятелства да бяха наложили настаняването на момичетата в дом за изоставени деца, Ким предполагаше, че имат живи роднини, които ще бъдат покрусени от новината за тяхната смърт. Брайънт мина покрай бюрото на Стейси и взе списъка. Първо щяха да се погрижат за живите, а след това за мъртвите.
Ким кимна към патрулната кола, която беше спряна от външната страна на желязната порта. Полицейското управление на Уест Мидландс не беше назначило денонощно наблюдение на Ричард Крофт, но патрулиращите коли бяха уведомени по радиостанцията да наглеждат дома му от време на време.
Брайънт натисна копчето на домофона и зачака портата да се отвори. След десет секунди го натисна отново.
Двамата се спогледаха. Предният път им бяха отговорили незабавно.
— Продължавай да звъниш — каза Ким и излезе от колата.
Тя се върна назад, до патрулната кола. Полицаят свали прозореца.
— Кога го проверихте за последно?
— Преди двадесетина минути. Каза, че сутринта ще работи от вкъщи, а следобяд щял да отиде в офиса си. Няколко минути по-късно излезе някаква кола. Предполагам, че беше бавачката.
Ким притича обратно до Брайънт. Според това, което беше научила току-що, Ричард Крофт е бил сам в къщата през последните двадесет минути.
— Някакъв резултат?
Той поклати глава.
— Добре, влизаме.
За момент тя застана неподвижно и обмисли как да прескочи портата. Беше изработена от ковано желязо, украсена с флорални елементи, извивки и листа. Избра си наум къде да стъпи, близо до стената от лявата й страна. Разклати портата с две ръце. Беше стабилна.
Ким си спомни как преди години Кийтс беше разказал за някакъв местен леяр, който се заклещил в ръчната си количка, докато изсипвал някакво старо желязо в пещта, и паднал в нея. Местният викарий дошъл да чете молебен над разтопеното желязо, докато го изливали в калъпите. Сети се как се беше надявала да са изработили нещо красиво с него.
"Съжалявам, приятелю", помисли си тя, когато започна да се катери. Прехвърли крака си над тридесетсантиметровите шипове, които украсяваха горния край на портата.
— Няма начин да го направя — обади се Брайънт отдолу.
— Не се дръж като невинна девойка — отговори Ким.
— Нищо чудно и да стана, ако опитам подобна хватка.
Докато се спускаше от другата страна на високата два метра и половина порта, тя си помисли, че ако имаха малко късмет, в този момент Ричард Крофт може би слушаше музика — твърде далеч от домофона, за да го чуе. Или модерната система на отваряне се беше повредила и той идваше, за да им отвори собственоръчно. Предпочиташе го леко раздразнен, вместо мъртъв.
Тя притича по алеята и усети под краката си лек наклон, който не се забелязваше от колата. Приближи се до къщата, но не видя никакви признаци на живот.
