Зае се едновременно да удря по вратата и да натиска звънеца. Отстъпи назад, за да види накъде бяха насочени охранителните камери. Едната гледаше към портата, а другата към проклетите им коли. Никоя не покриваше периметъра зад къщата.
— Продължавай да чукаш — нареди Ким на Брайънт, който я беше настигнал, видимо невредим.
Тя изтича от другата страна на къщата и се спъна в една лопата, облегната на стената.
Чу хрущене под краката си, а след това видя счупеното стъкло.
Извика Брайънт по име, с всички сили. Той се появи зад ъгъла.
Входната врата на оранжерията, която преминаваше по цялата дължина на къщата, беше строшена.
Ким понечи да влезе в къщата, но спря, преди да стъпи вътре.
— След мен — каза тя и изтича обратно към входната врата.
По пътя грабна лопатата, в която се беше спънала.
— Счупи този прозорец — каза Ким, като я подаде на Брайънт. — Не искам да залича уликите около задния вход, преди да пристигнат експертите.
Брайънт застана възможно най-назад и замахна с лопатата. Тя се стовари върху стъклото и го строши.
Ким взе една тухла и натроши назъбените парчета около рамката на прозореца, за да може да се влезе безопасно.
Стъпи върху керамичното сандъче за цветя и се подпря на рамото на Брайънт. Кракът й напипа нещо стабилно под прозореца. Тя стъпи на него и усети, че ще я издържи. Едва когато влезе вътре, Ким видя, че нещото под краката й беше старинно писалище — беше влязла през кабинета.
След като стъпи здраво на земята, подаде ръка на Брайънт, за да му помогне да прескочи. През тежката дъбова врата се озоваха във фоайето. Ким тръгна наляво, а Брайънт — по стълбите. Следващата стая беше всекидневната, която й беше позната от предното им посещение. Ким я огледа набързо.
— Във всекидневната е чисто — извика тя, когато се върна във фоайето.
Чу как Брайънт извика в отговор, че и в спалнята нямало нищо подозрително.
Ким влезе в библиотеката и застина на място.
Тялото на Ричард Крофт беше проснато по средата на килима, а от гърба му стърчеше забит двадесетсантиметров кухненски нож.
Ким извика Брайънт, после коленичи, като внимаваше да не докосва нищо. Локвата кръв беше напоила килима и от двете му страни.
Брайънт се появи до нея.
— Мамка му.
Ким постави два пръста на врата му и каза:
— Още е жив.
Брайънт извади мобилния си телефон и повика линейка.
Ким отиде да потърси приемника на домофона и го намери монтиран на стената, до един извънредно голям хладилник марка "Смег".
Тя натисна копчето за отваряне и видя на екрана как металната врата започва да се отмества.
Забеляза, че охранителната система в къщата е изключена. Ким се изумяваше как хората се възползваха от алармените системи само когато не си бяха вкъщи, за да опазят вещите си. Вместо да съхранят живота си, докато бившите им колеги измират неестествено бързо.
Тя поклати глава, изтича до входната врата и я отвори широко.
Санитарите от линейката вече имаха свободен достъп до сградата.
Ким изтича към обратната страна на къщата и спря на почти два метра разстояние от мястото на влизането с взлом. Обърна се и огледа задния двор. На пръв поглед не забеляза уязвими места. В задната си част имотът беше ограден с висока метър и осемдесет ограда, вместо със стена. Декоративни дървени пана тип "пергола" добавяха още четиридесет и пет сантиметра към височината. Всички пана изглеждаха непокътнати.
— Добре, кучи сине — ако не си я прескочил, трябва да си минал през нея.
Ким започна да побутва едно по едно дървените пана, като започна от левия край на оградата. Подпорните стълбове бяха дървени, но стабилни, и до всички пана от лявата страна нямаше високи храсти. Ниско покрай тях минаваше леха с билки и подправки. Всеки, който се опиташе да се прехвърли през някое от паната, щеше да рискува да го забележат от задната част на къщата.
Ким огледа оградата, която преминаваше по цялата дължина на долния край на имота. През три метра се издигаха иглолистни дървета, високи по четири метра и половина. Повечето от дърветата съвпадаха с центъра на отделно пано — с изключение на четвъртото дърво отляво надясно.
Широко почти метър, то закриваше едно цяло пано и една дървена подпора. Тя прекоси с бързи крачки разстоянието от тридесет метра, отиде в края на градината и леко побутна паното с показалеца си. То поддаде и Ким видя, че оградното пано беше откачено от дървената подпора.
Ким дочу как някой тича от другата страна на къщата.
— Госпожо? — извика един полицай.
Тя излезе иззад дървото и нагледно демонстрира колко хитро можеше някой да влезе оттам или да се скрие за малко.
— С какво да помогна? — попита полицаят.
— Пази задния вход на къщата. Никой да не припарва до него.
Полицаят кимна и застана пред вратата, с гръб към къщата.
Ким отиде отново до дървото, мина зад него и побутна оградата. Тя се отмести с лекота — отворът беше достатъчно широк, за да се промъкне човек.
— Мамка му — каза тя.
Кучият му син беше хитър. Тя отстъпи назад към градината и се отдалечи от оградата, за да не попречи допълнително на събирането на веществени доказателства.
