Ким остана неподвижна и продължи да се взира в бездушните му очи. Това вече не беше приветливият пастор, който с мекия си глас успокоява събралите се опечалени, жадни за утеха. Тържествуващото самодоволство беше изчезнало и на негово място се беше разкрило черното сърце на един убиец.
Уилкс извади парцала от устата й. Парчето плат се свлече около врата й.
— Ще си платиш за стореното, копеле такова — изръмжа тя.
Думите се откъснаха със стържене от гърлото й, пресъхнало като шкурка от парчето плат в устата й.
Тя преглътна три пъти, за да овлажни устата си.
Той коленичи до тялото на Уилям, като опря острието в сънната артерия на Уилям.
— О, аз не мисля така, мила моя. Единствено ти би заподозряла точно мен. Прочетох го в погледа ти още преди няколко дни. Макар самата ти все още да не го беше разбрала. Знаех, че съвсем скоро ще се досетиш за истината.
— За това, че си убил три невинни момичета?
— Не бих ги нарекъл точно невинни.
Ким знаеше, че трябва да го забави възможно най-дълго. Никой не знаеше къде се намира. Прав беше, че никой нямаше да й се притече на помощ. Единственият й шанс за бягство лежеше неподвижно на два метра от нея.
Трябваше да го кара да продължава да говори. Докато той говореше, тя дишаше.
Ким се прокле, задето не се беше сетила по-рано. Нещо в думите на Никола я беше накарало да се усъмни. Трейси Морган не би казала, че ще вземе пари от таткото на детето. Би използвала думата "баща" или би го назовала по име. В действителност тя беше казала, че ще вземе пари от Таткото — както го бяха наричали момичетата от дома.
— Детето на Трейси е било от теб?
— Разбира се, че беше от мен. Тъпата малка кучка си мислеше, че може да ме изнудва. Даже искаше да роди бебето и да започне живота си на чисто.
— Изнасили ли я?
— Да кажем, че го играеше недостъпна.
Всяка клетка в тялото й копнееше да вземе ножа и да го забие докрай между очите му.
— Зъл кучи син. Как си могъл да сториш нещо подобно, по дяволите?
— Защото тя беше едно нищо. Както голяма част от тях, и тя си нямаше никого. Животът й нямаше смисъл.
— Защо не е съобщила за онова, което си й сторил?
Ким се досети за отговора на въпроса, още преди думите да излязат от устата й.
— Защото знаеше, че си го заслужава. Дълбоко в себе си тя също усещаше, че е едно нищо. Че животът й — или по-точно липсата на такъв — нямаше никакво значение. Съществуването й не беше важно за никого. Никой не плака, никой не тъжи. Беше безполезна.
Гневът започна да се надига у Ким. Тя познаваше това чувство. Мъчителното осъзнаване на факта, че всички хора в живота ти получават пари, за да бъдат част от него. Чувството на безполезност, което никога нямаше да си отиде, след като се беше загнездило веднъж в нея. Всеки ден имаше по някоя случка, която й припомняше това чувство, докато повярва напълно в него.
— Значи Трейси беше първата? — попита Ким.
Трябваше да го кара да говори, докато измисли как да се измъкне.
— Да, Трейси беше първата. Дружките й щяха да си останат невредими, ако не бяха решили да са толкова настоятелни. До последно твърдяха, че Трейси не е избягала.
— Но ти си я заровил жива — каза Ким, невярващо.
Уилкс сви рамене, но Ким видя нещо в погледа му.
— Не ти е стискало да я убиеш сам? — попита с учудване тя. — Планът ти не е бил да я заровиш жива. Щял си да я убиеш, но не ти е стискало да го направиш. Боже мой, все пак си изпитвал нещо към нея.
— Не ставай смешна — изръмжа той. — Не изпитвах нищо към това момиче. Просто й дадох да пие водка, за да се оправя по-лесно с нея. Вече бях решил какво точно да направя.
Ким усети как в гърлото й се надигна жлъч. Пред очите й изплува Трейси Морган: замаяна, доверчива. Кучият син не беше успял да устои на изкушението.
— Отново си я изнасилил, нали?
Видя го как се усмихва.
— Виждаш ли, прав бях. Знаех си, че умееш да използваш главата си по предназначение.
— Но ти си Божи служител.
— И Той ме познава по-добре от всеки друг, но въпреки това ми предостави всички тези възможности. Ако вярваше, че не съм в правото си, Той сам щеше да ме спре.
— Другите две не повярваха, че е избягала — продължи той. — За разлика от всички останали. Носеха се слухове, че е бременна, и всички решиха, че или е избягала с бащата на детето, или е отишла някъде, за да се отърве от бебето.
— Но не и приятелките й?
— Не, малките курвички не искаха да мирясат и продължиха да настояват.
— Нарочно ли хвърли вината върху Уилям Пейн?
— Не и в случая с Трейси. Нея просто исках да я разкарам. Но после разбрах, че трите момичета, които създаваха главоболия на мен, се бяха отнесли ужасно и с дъщеря му, затова реших да се застраховам.
Ким прозря всичко. От онзи момент нататък той умишлено беше посещавал Уилям по време на нощните му смени, за да му предложи да прекара още малко време с дъщеря си. Дори останалите служители да са били наясно с това, те са си затваряли очите заради болестта на Луси. Виктор е знаел, че по този начин вината ще падне първо върху Уилям Пейн.
— Кой откри протезата? — попита Ким.
