Уилям протегна дясната си ръка и сграбчи Виктор за глезена. Той се спъна и падна, но после скочи бързо отново на крака.
Ким дръпна със средния си пръст едно от въжетата и то се затегна около крайниците й. Това беше въжето, което държеше ръцете и краката й заедно.
Тя започна да реже още по-усилено. Дишането й стана кратко и учестено, докато се опитваше да пререже свързващото въже.
Виктор застана над нея. Ярост пламтеше в погледа му, от носа му се стичаше кръв. На светлината на уличната лампа кръвта сякаш образуваше мустаци и брада върху лицето му.
Той вдигна лопатата високо във въздуха и замахна надолу. Тя се претърколи наляво. Лопатата се стовари на земята, на сантиметри от главата й. Шумът от удара сякаш избухна в ухото й.
Усещаше как въжето започва да се разхлабва под движенията на ножа. Представи си как въжето се разкъсва под натиска на острието.
Но не се разкъсваше достатъчно бързо.
Лопатата отново се издигна над главата й. Гневът в погледа на Уилкс беше смъртоносен.
Знаеше, че следващия път ще я улучи.
Сирената беше спряла и беше настъпила злокобна тишина.
С победоносен блясък в очите Виктор намести ръцете си около дръжката на лопатата.
Ким видя как лопатата се спуска към главата й.
Нямаше повече време. Пусна ножа и с всички сили започна да дърпа ръцете си встрани една от друга, като се молеше да е разкъсала правилното въже.
Ръцете и краката й отхвръкнаха встрани и тя сграбчи коленете си, но летящата надолу лопата не можеше да бъде спряна. Инструментът я удари в долната част на гърба, с всичка сила.
Тя извика от болка и го дръпна за краката. Той падна по гръб на земята. Докато падаше, дясното му рамо се блъсна в стената.
Ким не обърна внимание на болката в гърба си. Знаеше, че трябва да се възползва максимално от тази възможност. Травмите, които му беше нанесла, нямаше да го държат повален още дълго.
Тя се хвърли върху краката му и се покатери върху тялото му. Той се опита да се повдигне от кръста нагоре, но Ким го изпревари. Изтегли се нагоре по тялото му и го възседна. Той започна да се гърчи и да се извива под нея, но коленете й здраво стискаха ребрата му.
Ким дочу раздвижване в кухнята и хрущене от обувки, които стъпваха върху счупени стъкла.
— Насам! — извика тя.
Ким погледна в очите му, в които се четеше единствено страх за самия него. Тя му се усмихна отвисоко.
— Изглежда и на Него му е дошло до гуша от престъпленията ти. Уилкс отново се опита да завърти тялото си и да я изблъска.
Тя сви ръката си в юмрук и го удари в носа — право в мястото, на което го беше ударила с главата си.
Той изквича от болка.
— Били са просто деца, копеле такова.
Тя отново го удари.
— А този беше от Сърис.
Обля я светлината от насочен към нея фенер. Един санитар осветяваше цялата стая.
— Ъ-ъ… полицията скоро ще пристигне — каза той, без да помръдва от мястото си, видимо объркан от гледката пред очите си.
— Слава на Бога — каза тя и извади служебната си карта.
Мъжът й хвърли един поглед.
— Добре, какво, по дяволите…
Тя посочи Уилям, който лежеше и пъшкаше на пода до нея.
— Първо се погрижете за него. Удари по главата, от двете страни.
— Вие имате ли нужда…
— Нищо ми няма. Погрижете се за него.
Виктор започна да се гърчи под нея.
— О, я да не мърдаш — каза тя и забоде дясното си коляно в ребрата му.
В стаята се втурна и вторият санитар от линейката.
— Полицията пристига — каза той, като я погледна въпросително.
Защо и двамата веднага бяха решили, че лошата беше тя?
— И тя е от полицията, Мик — каза първият санитар с известно съмнение.
Мик сви рамене и коленичи на пода от другата страна на главата на Уилям. Ким го познаваше по лице: беше го виждала при Луси, когато беше получила пристъп наскоро. Зачуди се колко ли пъти е идвал на помощ на клетото дете.
— Луси — едва продума Уилям.
— Добре е. Успя да ни каже къде да те намерим — каза Мик.
"Какво момиче само", помисли си Ким.
— Никога… няма… да докажеш… — промълви Виктор.
— Млъквай — каза Ким и отново използва коляното си.
Ким чу още сирени в далечината. Наближаваха бързо.
Сирените спряха и след секунди по коридора отекнаха стъпки.
Брайънт и Досън влетяха в стаята. И замръзнаха на място.
Тя се усмихна.
— Добър вечер, момчета. Благодаря, че наминахте — само че десет минути по-рано щях да ви се зарадвам още повече.
Брайънт протегна ръка, за да й помогне да стане, докато Досън слагаше ръцете на Виктор зад главата му.
Тя не обърна внимание на протегнатата ръка и се избута, за да се изправи. Не можеше да прецени дали изобщо имаше някоя част от тялото й, която не изпращаше сигнали за болка към мозъка, но сякаш най-непоносима беше пронизващата болка в гърба й. Ким се намръщи и изправи рамене.
— Как разбрахте? — попита тя.
— Някакъв пастор в Бристъл е отговорил на писмото на Стейси. По-късно ще ти разкажа подробностите, но да знаеш, че има и други, началство. Преди не ги е погребвал. Изгарял ги е.
Ким не се изненада да го чуе. Тя затвори очи и се помоли наум за душите на онези, които никога нямаше да бъдат открити.
После дълбоко си пое дъх.
— Изправи го, Кев.
Кевин и Брайънт хванаха по една ръка и го повдигнаха.
