— Тереза Уайът. Знаеше, че Луиз не би отишла доброволно където и да било без своята зъбна протеза. Сваляше я само докато спи. После събра две и две и получи именно сбора, който очаквах. Прегледа списъка с нощните смени и откри, че и трите момичета са изчезнали по време на дежурствата на Уилям. Всички, разбира се, знаеха за случката с Луси. Не им отне много време да решат, че той е убиецът.
— И после са го прикрили?
Виктор се изкикоти.
— И още как.
— За да защитят Уилям?
— През ум не им мина дори. Е, да, привидно всички му съчувстваха. Животът му не беше за завиждане. Ден след ден гледаха как детето му линее, без да може да стори каквото и да било. Ако не беше той, Луси щеше да остане самичка. Но го направиха единствено заради себе си.
На Ким не й се понрави как говори за Уилям в минало време. Замисли се дали не беше изкопал гроб, достатъчно широк и за двамата.
— Сигурен съм, че вече знаеш всичките им тайни. Едно официално разследване щеше да им се отрази пагубно. Щяха да разобличат Ричард в незаконно присвояване на финанси. Щяха да обвинят Тереза в побой и сексуално насилие над Мелани. Щяха да разобличат Том, че е спял с Луиз, и никой нямаше да му повярва, че е било по взаимно съгласие. От своя страна Артър мразеше всеки един от тях тримата. Бяха превърнали живота му в пълен ад. Момичетата вече бяха мъртви, така че нямаше повече какво да спечели.
Ким дочу сирени в далечината, но знаеше, че е невъзможно да идват за нея. Зачуди се дали би могла да ги използва така, че да остане жива. После отново се съсредоточи в разговора.
— Кой беше главатарят?
— Заедно взеха решението, че няма да спечелят нищо, ако уведомят полицията. Трябваше възможно най-бързо да разпратят на други места останалите момичета и да унищожат уличаващите документи.
— Затова ли беше пожарът?
— Да, хаосът около пожара и настаняването на момичетата на други места щяха да създадат истински административен кошмар.
— Някой не говори ли с Уилям?
— Нямаше нужда да го правят. Няколко думи от моя страна за емоционалното му състояние и озлобеността му към момичетата бяха напълно достатъчни.
— И после запалиха пожара?
— Да, но момичетата бяха в пълна безопасност. Запалиха пожара възможно най-далече от спалните помещения. Алармата се включи незабавно, Артър Канъп беше готов и чакаше да помогне на момичетата да напуснат сградата.
— И така, три момичета са изгубили живота си. Уилям е останал без работа, а някои от служителите са изгубили душевното си равновесие. А ти си се измъкнал невредим?
— Както вече казах, Той ми помага.
— Той ли ти помагаше в Манчестър, Бристъл или къде ли още не?
— Той е винаги до мен — каза Виктор и се усмихна.
— Убеден ли си в това? — попита Ким.
Тя прочете съмнението в погледа му, когато воят на сирените се усили. Знаеше, че няма да й се удаде друга възможност да се спаси. Много скоро той щеше да насочи ножа срещу нея и да я зарови в гроба на някоя от предишните си жертви.
Трябваше да го накара да се стресне, за да направи нещо глупаво.
Сирените се усилиха и на Ким й хрумна нещо.
— Пропуснал си нещо много важно, Виктор — каза тя, като се усмихна широко. — И то ще те довърши.
Щом Виктор се надвеси по-близо към нея, за да чуе какво ще му каже въпреки шума, който вдигаха сирените, Уилям изпъшка и се завъртя по гръб.
Тя видя бутона за тревога на Луси, който висеше на шията му. Значи в крайна сметка не се беше хванал за гърдите.
Сирената зави още по-силно. Ръцете и краката на Ким бяха увързани заедно.
— Какво точно съм пропуснал?
Лицето му беше точно до нейното. Беше убеден, че сирените не идват към тях, и искаше да разбере как не е успял да покрие следите си.
Макар и вързана, Ким вече знаеше, че има предимство над него.
— Както сам каза, аз знам как да използвам главата си по предназначение.
Ким отметна главата си назад, сетне с всички сили замахна напред с нея. Челото й се стовари върху горната част на носа му. В главата й сякаш избухнаха фойерверки и тя за миг се зачуди дали звукът от счупена кост дойде от нея или от него.
Болезненият вой, който се разнесе от устата на Уилкс, веднага й подсказа правилния отговор на този въпрос.
Той инстинктивно посегна към лицето си и ножът падна на около петнадесет сантиметра от завързаните й ръце. Той се изправи с клатушкане и тя опита да се приближи с гърчене към ножа.
— Проклета кучка — извика той, докато се олюляваше из стаята.
В мига, в който завързаните й ръце успяха да хванат ножа, Виктор сякаш осъзна, че оръжието вече не беше в ръцете му.
Без да сваля ръка от лицето си, той се насочи към лопатата до вратата.
Счупеният му нос й беше спечелил малко време, но докато лежеше завързана на пода, един удар с лопатата по главата й щеше да я довърши.
Звукът на сирената стана оглушителен.
Тя обърна ножа към тялото си и започна да реже въжето, което Уилям беше успял да разхлаби. Благодарение на това Ким имаше няколко сантиметра свобода на движение, макар че крайниците й си оставаха завързани.
Ръцете на Ким продължиха да работят възможно най-бързо. Още две крачки и той щеше да бъде до нея.
