Виктор се опитваше да прогори дупки в кожата на Ким с враждебния си поглед. Но се лъжеше, ако си мислеше, че може да я сплаши. Явно не беше виждал как гледа Уди, когато е в лошо настроение. Виж, това вече наистина беше страшно.
— Виктор Уилкс, арестуван си за убийствата на Трейси Морган и нероденото й дете, на Мелани Харис и Луиз Дънстан. Може да не казваш нищо, но всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда, мръсник такъв.
Беше приятно да го гледа в очите, докато я гледаше с такава омраза.
— Разкарайте го оттук, момчета.
Брайънт се поколеба.
— Началство…
Тя вдигна ръка.
— Добре съм. Просто го заведете на сигурно място в управлението. Няма да се бавя.
Тя долови загрижеността в погледа на колегата си. Ако му позволеше да остане още малко, щеше да я завлече насила в болницата. А сега просто нямаше време за това.
Ким се намръщи, когато се наведе към Уилям.
Санитарят, който беше по-близо, се обърна към нея:
— Госпожице, имате нужда от помощ…
Ким не му обърна внимание, а кимна към Уилям.
— Как е той?
— Тежко сътресение на мозъка. Мисли, че му показвам осем пръста с едната си ръка, така че трябва да го заведем в болницата.
— Луси — повтори Уилям.
Ким леко го докосна по ръката.
— Лично ще се погрижа за нея.
Тя благодари на санитарите от линейката и се запъти към изхода на сградата. Всяка кост в тялото й протестираше. Излезе тъкмо навреме, за да види как откарват Виктор Уилкс.
Ким се зачуди колко ли живота беше отнел. С колко още уязвими, измъчени момичета беше злоупотребил — и как щяха да разберат за тях.
— Никога повече, Виктор — каза тя, когато колата изчезна.
— Никога.
Ким прекоси тичешком пътя и натисна дръжката на входната врата. Беше отворено.
Тя затвори вратата след себе си и влезе във всекидневната.
— О, не — възкликна Ким и влетя в стаята.
Луси лежеше по очи на пода пред инвалидната си количка.
Ким се наведе над нея и болката преряза гърба й.
— Луси, всичко е наред — каза тя и погали момичето по косата.
После се изправи и набързо обмисли най-лесния начин да повдигне детето.
Коленичи отново и нежно обърна Луси, така че да легне по гръб. Детските й очи бяха изпълнени с ужас.
— Всичко е наред, миличка. Може ли да ми покажеш как казваш "да"?
Луси примигна два пъти.
— Ще те повдигна под мишниците, съгласна ли си?
Две примигвания.
Ким се наведе напред, пъхна едната си ръка зад врата на Луси и повдигна горната част на тялото й до седнало положение. Знаеше, че мускулите на Луси не могат да издържат тежестта на собственото й тяло, затова я придърпа към себе си така, че тялото на Луси да се облегне на нейното и да не падне назад.
Пъхна ръцете си под мишниците на Луси и я изтегли до изправено положение. Тялото й беше отпуснато и не се съпротивляваше по никакъв начин. Макар да не тежеше колкото едно нормално петнадесетгодишно момиче, Ким едва не извика от болка, когато напрегна гърба си.
— Знаеш ли какво, нека аз да водя този танц — каза Ким, завъртя Луси и внимателно я сложи да седне в стола.
После премести табуретката, за да седне пред краката на Луси. Хвана дясната ръка на момичето и я задържа.
— Добре ли си? Ранена ли си?
Нямаше примигване. Ким осъзна, че е задала два въпроса наведнъж.
— Извинявай, добре ли си?
Две примигвания.
— При баща си ли искаше да отидеш?
Две примигвания.
Ким стисна ръката й. За Бога, това момиче беше толкова сърцато.
— Той ще се оправи. Удариха го по главата и го закараха в болницата, за да го прегледат, но е добре.
Погледът на детето се изпълни с облекчение.
После Луси леко наведе глава срещу Ким.
— Луси, съжалявам, но не те разбирам.
Ким прочете раздразнението в погледа й. Тя повтори движението, този път по-силно.
— Иииииии — успя да издаде тя.
Ким почувства яда от безсилието на клетото дете. Мозъкът й функционираше прекрасно, но неспособността да споделя мислите си беше затвор, който Ким дори не можеше да си представи.
Тя отново наведе глава, като издаде същия звук, и този път Ким разбра въпроса по изражението на очите й.
На гърлото й сякаш заседна буца.
— Искаш да знаеш дали аз съм добре?
Две примигвания.
Ким сведе поглед към крехката ръка, която държеше в своята. Погледът й се премрежи за секунда, но тя се прокашля, за да се овладее.
— Нищо ми няма, Луси — и то благодарение на твоя баща.
Ким си спомни секундите, които й беше осигурил Уилям, когато грабна Уилкс за глезените.
— Той направо ми спаси живота.
Изразителните очи на момичето грейнаха от гордост.
— Сега трябва да тръгвам. Има ли някой, когото мога да повикам, за да се погрижи за теб?
Луси започна да примигва, когато входната врата се отвори. От коридора се чу женски глас.
— Не знам точно какъв цирк се разиграва тук, но…
Една закръглена дама, която наближаваше шестдесетте, спря на прага и скръсти ръце пред гърдите си.
— Коя сте вие, моля?
— Инспектор Стоун.
— Хм… прекрасно.
Жената заобиколи Ким, така че да види Луси както трябва.
— Луси, добре ли си?
Луси явно беше примигнала утвърдително, защото жената отстъпи, но не отмести поглед от Ким.
— Къде е Уилям?
— Наложи се да отиде в болницата — бързо отговори Ким.
