Все така тихо и без да се приближава повече, Бъч посочи кадилака.
— Защо не седнете в колата. Ще ви дам ключовете, за да не се чувствате заплашени и да се заключите, ако искате. Аз ще разменя няколко думи с партньора си? А след това отиваме при Хавърс.
И той зачака, докато тя го оглеждаше преценяващо. Прекрасно знаеше какво се върти в главата й — щеше ли той да нарани нея или детето й? Можеше ли да се довери на някого от противоположния пол. Имаше ли друг избор?
Като стискаше здраво детето си, тя се изправи и протегна ръка. Бъч се приближи и постави ключовете на колата в дланта й. Ви имаше още един комплект, така че можеха да влязат в колата, ако се наложи.
Жената се обърна светкавично и хукна към колата, понесла детето си на ръце.
Докато ги гледаше как се отдалечават, Бъч осъзна, че няма скоро да забрави лицето на момиченцето. За разлика от майка си, то беше съвършено спокойно. Сякаш отдавна бе свикнало с подобни прояви на насилие.
Бъч изруга и се затича към къщата.
— Ви, аз съм.
Гласът на Вишъс долетя от втория етаж.
— Тук няма никого. А и не можах да запиша номера на минивана, с който избягаха.
Бъч се наведе над тялото на прага. Мъжки вампир на около трийсет и четири години. От друга страна, те всички изглеждаха на толкова, докато не започнеха да остаряват.
Бъч леко побутна главата му с крак. Беше отпусната като панделка около подарък.
Тежките ботуши на Ви затрополиха надолу по стълбите.
— Още ли е мъртъв?
— Аха. Добре си го подредил… мамка му, от врата ти тече кръв. Аз ли те улучих?
Ви докосна шията си и погледна кръвта по пръстите си.
— Не знам. Двамата добре се сборичкахме в задната част на къщата и един-два пъти не можах да избегна резачката, та може да е от всичко. Къде е Рейдж?
— Тук съм — обади се Холивуд и прекрачи прага. — Претърсих гората. Чисто е. Какво стана с майката и детето?
Бъч кимна към главния вход.
— В кадилака са. Трябва да отидат в болницата. Майката имаше пресни рани.
— Ние с теб ще ги закараме — каза Ви. — Рейдж, ти можеш да се върнеш при близнаците.
— Става. Тъкмо се канеха да отидат на лов в града. Пазете се вие двамата.
Когато Рейдж се дематериализира, Бъч попита:
— Какво ще правим с тялото?
— Да го изнесем навън. Слънцето ще изгрее след няколко часа и ще го изпепели.
Те вдигнаха убития вампир, пренесоха го през занемарената къща и го оставиха до изгнилия скелет на някакво кресло в двора.
Бъч се спря, загледан в изкъртената задна врата.
— Значи този тип се появява в къщата като Джак Никълсън в „Сиянието“16 точно същата вечер, в която
— Бинго.
— Често ли имате подобни случаи на домашно насилие?
— В Древната страна — да, но тук не съм чувал да има много.
— Може би просто никой не съобщава за тях.
Ви потърка дясното си око, което отново бе започнало да играе.
— Може би. Да… може би.
Двамата излязоха през онова, което беше останало от задната врата, и заключиха, доколкото изобщо това беше възможно. Докато отиваха към главния вход, Бъч видя опърпан плюшен тигър да се въргаля в един ъгъл на всекидневната, сякаш някой го беше изпуснал там. Той го вдигна и се намръщи. Проклетото нещо тежеше цял тон.
Мушна го под мишницата си, извади мобилния си телефон и проведе два бързи разговора, докато Ви се опитваше да затвори външната врата. След това се отправиха към колата.
Бъч предпазливо се приближи до мястото на шофьора, разперил ръце настрани, а тигърът висеше от пръстите му. Вишъс заобиколи колата по същия незаплашителен начин и спря на около метър от вратата.
Никой от двамата не помръдваше. От север повя студен, влажен вятър, който накара Бъч да почувства твърде осезателно натъртванията и раните от битката.
След един дълъг миг вратите на колата се отключиха със звучно изщракване.
Джон не можеше да престане да зяпа Блейлок. Особено докато бяха под душа. Тялото му беше станало огромно, навсякъде под кожата му изпъкваха мускули — по гърба и раменете, по ръцете и краката. Освен това беше с поне петнайсет сантиметра по-висок. Боже, сега трябва да бе над метър и деветдесет.
Само че изобщо не изглеждаше щастлив. Движеше се някак неловко и почти през цялото време, докато се къпеха, стоеше с лице към стената. А ако се съдеше по това, как потръпваше, сапунът явно дразнеше кожата му, освен ако проблемът не беше в сапуна, а в самата му кожа. На всичкото отгоре всеки път, щом се опиташе да се пъхне под душа, бързо се отдръпваше, за да нагласи температурата на водата.
— Сега да не вземеш да се влюбиш и в него? Братята ще започнат да ревнуват.
Джон хвърли свиреп поглед на Леш. Широко ухилено, копелето сапунисваше гърдите си, върху които висеше дебела диамантена верижка.
— Хей, Блей! Гледай да не изпуснеш сапуна. Джони е ококорил ей такива очи насреща ти.
Блейлок се престори, че не го е чул.
— Ехо, Блей? Оглуша ли? Или си представяш Джони на колене пред теб?
Джон застана пред Леш, закривайки Блейлок от погледа му.
