Разбрахме се да се видим вечерта. Бързо се върнах в хотела. Клечките за зъби си бяха на мястото. В мига, в който седнах на леглото, получих имейл от Джорджо Ломбарди. „Арестувахме заподозрения“ — пишеше той, добавяйки три неуместни усмихнати емотикона. Беше прикачил екселска таблица със списъка с обажданията от телефона на Рицо от дните преди убийството.
Един от номерата беше от „Грегориана“. Изабела? Най-вероятно.
Едно име привлече вниманието ми: Козимо Д’Анджело. Беше звънял на Рицо следобеда преди да умре, тоест точно преди убийството, и три пъти вечерта и на следващата сутрин.
Козимо. Това сигурно беше същият човек, за когото пишеше Suora75 в имейла си до Рицо. За Д’Анджело ли ми говореше Алекзандър Дъръм Лойд? Онзи, който беше търсил гроба на Пилат Понтийски въз основата на фрагмент от ръкопис? Козимо Д’Анджело и Ангела един и същи човек ли бяха? Замислих се за бележката, записана в календара на Рицо: „CA 20“. „CA“ не означаваше „около“, както си бях помислил, а беше съкратено от Козимо Д’Анджело. А 20 беше час.
Потърсих Д’Анджело в интернет. Стреснах се. Той беше историк, експерт по Пилат Понтийски и професор в Болонския университет. Започнах да долавям някакви връзки, които все още бяха неясни, но въпреки това не вещаеха нищо добро. Юда, Пилат, Ириней… Какво не виждах? Каква роля играеше Алекзандър Дъръм Лойд във всичко това, ако въобще играеше някаква роля?
Обадих се на Болонския университет. След много увъртания най-накрая ми съобщиха, че Козимо Д’Анджело не бил ходил в университета тази седмица. Не можеха да ми кажат къде е. Намерих го в телефонния каталог, но само с номер на стационарен телефон в Сан Марино. Не ми вдигна. Развълнувано се обадих на Джорджо Ломбарди, за да предотвратя една несправедливост. Д’Анджело е имал уговорка с Рицо в 20 часа! Очевиден заподозрян. Ломбарди не се впечатли особено. Току-що беше заловил един мъж и нямаше никакво желание да признае, че вероятно е допуснал огромна грешка.
— Белтьо, вече
Тази новина ме изненада. Любовник?
— В неделя, два дни след убийството на Рицо, МНД в Лондон получи анонимен имейл със запитване кой е работодателят му — настоях аз. — Изпратен е от сървър, който е бил проследен до компютърен клуб в Сан Марино. Къде живее Козимо Д’Анджело? В Сан Марино.
— Заедно с още трийсет и пет хиляди души.
По тона му си личеше, че упорстването ми започва да му дотяга.
— В календара върху бюрото на Рицо е била записана уговорка за 20 часа в петъка, когато е умрял — продължих аз. — Има само инициали. CA. Козимо Д’Анджело.
— Или Карло Алтомаре.
— Кой?
— Любовникът. Казва се Карло Алтомаре.
Онзи приятел, който беше у Ариана Рицо в срядата, когато я посетих.
— Намерихме имейли и съобщения, които потвърждават връзката им — продължи Ломбарди. — Карло Алтомаре е купил апартамент, където са смятали да живеят.
— Но…
— Сигурни сме, Белтьо. Алтомаре вече е арестуван.
Той търпеливо ми обясни какво имат срещу него. Вече ми беше казвал повечето неща. Но имаше и още. През 1987 година бил осъден за сексуално посегателство над малолетна. През 1992 година участвал в сбиване в бар. Ломбарди го смяташе за кандидат с явен мотив.
Изброих всичко, което засилваше подозренията ми спрямо Козимо Д’Анджело. Ломбарди обаче беше все така уверен, докато аз започнах да се съмнявам в тезата си.
— Номерът на Алтомаре в списъка с обажданията на Рицо ли е? — попитах накрая.
Той нямаше как да не признае, че не е. За сметка на това Алтомаре и Ариана Рицо бяха разговаряли двайсет и шест пъти през седмицата преди убийството и си бяха изпратили петдесет и осем съобщения.
— По всичко личи, че Рицо си е уговорил среща с любовника на жена си — отсече Ломбарди.
— Защо му е да се вижда с него? Не би ли било по-логично да разпита жена си за това?
— Тя твърди, че не е знаел за връзката им.
— Но от полицията смятате, че е знаел и е решил да се изправи срещу любовника?
— Белтьо, по разбираеми причини не можахме да зададем този въпрос на Рицо.
Дадох време на раздразнението му да премине.
— Защо са щели да се срещнат в Капела Медичи?
— Това се надяваме да ни обясни любовникът на госпожа Рицо.
След този безсмислен разговор изпратих имейл на Уилям Макнамара, прикачвайки снимките от охранителните камери пред „Библиотека Медичи Лауренциана“. Помолих го да накара някого да провери дали някой от тези мъже е Козимо Д’Анджело. Този път ми отговори веднага. Пишеше, че мъжът на едната снимка може и да е той. Беше прикачил нова, ясна снимка на Д’Анджело.
Трябваше да отида в Сан Марино, за да го намеря. Унило се обадих на Изабела, за да отменя срещата ни. Не ми вдигна. Изпратих ѝ съобщение, в което ѝ обясних, че веднага трябва да замина за Сан Марино, за да продължа да разследвам тази мистерия, и обещах да я потърся веднага щом мога.
Сякаш изоставях любимата си и се качвах на кораб, който щеше да ме отведе в далечни и непознати земи.
