Имаше нещо познато у него. Шапка с козирка. Суичър с качулка.
Избутаха двама ни с Козимо в минибуса. Той потегли.
Пред кръчмата, където аз самият стоях и чаках преди няколко часа, видях млада жена с чадър на цветя. Разпознах я — жената от Флоренция и Рим. Беше се облегнала с едно рамо на стената.
Не приличаше на дева-воин от „Девите-воини на Мьолнир“. Изглеждаше по-скоро изгубена и уплашена.
Гледахме се няколко секунди.
