Сине мой,
Пристъпите на треската ми докараха мъчителна суха кашлица, която продължава да ме държи буден през нощта. Всяка вечер личната ми робиня, една изящна нимфа от Ликия, маже раздираните ми от болка гърди с успокояващ мехлем. Сутринта станах по изгрев-слънце след поредната безсънна нощ. От комините на каменните къщи надолу в планината се носят тънки ивици сив дим. Миризмата на дим се смесва с киселия мирис на сяра. Седнах на терасата на меката светлина на изгряващото слънце, за да довърша разказа си за Юдея.
Умрелият Исус увисна на кръста като най-обикновен престъпник. Съветът на евреите толкова настояваше ние, римляните, да го убием по нашия начин — сигурно за да го подложат на възможно най-голямото унижение. Скоро птиците щяха да дойдат и да го закълват. Няколко войници казаха, че били видели как плъхове се покатервали по кръстовете, за да ядат умрелите. Оставихме Исус да виси на кръста, за да могат хората да го обиждат. Нямаше нищо царско или достойно в гибелта му. Никога не съм разбирал държавната политика. Предпочитам местната, тоест всичко, което засяга всеки един от нас. Дори ти, сине мой, така безстрашно се посвети на изпълнената с предателства държавна политика. Пази се!
С годините донякъде разбрах събитията, които доведоха до всичко, случило се тогава. Защо Исус трябваше да умре? Местните еврейски лидери бяха успели да ни подмамят да убием наш общ враг и подстрекател, който създаваше неприятности, сключвайки с нас рядък съюз. Исус представляваше заплаха за всичко, което представляваха и римляни, и евреи. Подкопаваше властта ни и се противопоставяше на авторитета ни. Искаше да разруши обществените рамки и правила и да отслаби почитта към императора и върховните жреци. Обиждаше Ирод и наричаше фарисеите, които защитаваха стария Закон на Мойсей, змии и змийчета. Беше на страната на потиснатите и отритнатите, които представляваха обществените маси. Бе опасен човек. Ами ако хората започнеха да го слушат? Осъдиха го и го екзекутираха, защото беше политически и религиозен подстрекател. Приковаването му към кръста като най-обикновен крайпътен разбойник целеше да възстанови реда в държавата и авторитета на императора и религиозните лидери на евреите. Така че донякъде е разбираемо защо събитията се развиха така.
След като Исус умря, един от хората ми заби копието си отстрани в тялото му, за да провери дали не се преструва. Събрахме си вещите. Оставих трима мъже на Голгота, които да наблюдават другите двама хленчещи разпнати. Останалите се върнахме на позициите си при крепостта и в двореца… Вечерта един човек дойде да види Пилат. Повикаха първо мен, за да разбера какво иска, тъй като бях началник на стражата в прокураторския дворец. Представи се като съветник Йосиф Ариматейски и каза, че бил член на Синедриона. Беше нисък и закръглен и имаше рошави вежди и нисък, нервен глас. Попитах го по каква работа е дошъл. Обясни ми, че искал да помоли Пилат за позволение да свали тялото на Исус от кръста, преди птиците да го нападнат. Помислих си, че е много късно вечерта. Но понеже беше влиятелна и богата личност, го отведох при прокуратора, на когото вече му беше дошло до гуша от цялата тази врява, която се вдигаше около Исус. Пилат бе изпил една гарафа с вино и весело си говореше със съпругата си. Позволи на Йосиф Ариматейски да вземе тялото най-вече за да може веднага да се отърве от него, но ми нареди да следя процеса.
Взех със себе си трима мъже и заедно отведохме евреина до Голгота. Там вече го чакаше един негов познат, който се казваше Никодим. Беше донесъл голямо гърне със смирна и алое — около сто литри — с които смятаха да намажат тялото на Исус. Не възнамерявах да замесвам нито себе си, нито хората си. Пилат ми беше наредил да следя процеса. На Йосиф и Никодим обаче им беше толкова трудно да изровят кръста, че позволих на войниците да им помогнат, за да приключим до полунощ, внимателно свалиха кръста на земята. Умрелият се беше вкочанил. Птиците вече бяха започнали да го кълват. Очите му липсваха. Заедно го отнесохме долу до една гробница, изсечена в скала. Досетих се, че е била предназначена за самия Йосиф. Попитах го защо той, член на Синедриона, полага такива грижи за подстрекател като Исус. Заподозрях, че е бил негов таен ученик. Той леко се усмихна и ме попита дали знам старата история за братята Яков и Исав. Признах, че не съм я чувал. Тогава той каза, че щял да ми изрецитира древни думи, в които се криела мъдрост:
Тогава баща му Исаак му каза: „Сине, моля те, ела по-близо и ме целуни!“. И той се приближи и го целуна, така че Исаак усети мириса на дрехите му. И го благослови, като каза: „Ето, мирисът на сина ми е като мириса на полето, което Йехова е благословил. Нека истинският Бог ти дава роса от небесата и плодородна земя, изобилие от зърно и от младо вино! Нека ти служат народи и нека ти се покланят племена!“.73
Попитах го защо казва това, но той тайнствено ми отвърна, че съм щял да разбера на по-късен етап в живота. Така че запомни: и Исус, и сподвижниците му понякога говореха неразбираеми неща.
После Йосиф и Никодим започнаха да мажат тялото с благовонен мехлем, какъвто е обичаят при еврейските погребения, и накрая го обвиха в ленено платно. След това положихме Исус в гробницата и избутахме един голям камък пред входа. Помислих се, че вече няма да ми се налага да се занимавам с него. Но сгреших. На следващия ден дойде делегация, състояща се от върховните жреци и фарисеите, която пожела да говори с Пилат. Отведох я при него и застанах до вратата. Мъжете казаха, че измамникът Исус бил заявил: „След три дни ще възкръсна“. Опасяваха се от някакъв номер и настояваха Пилат да подсигури гробницата, за да не могат учениците му да откраднат тялото му и да втълпят на хората, че е възкръснал. Прокураторът извъртя очи и ми кимна, заповядвайки ми да се заема с тази задача. Сформирах група от стражи и изпратих няколко от тях там, така че гробницата вече се охраняваше денонощно.
Стига толкова за тази вечер. Пиша толкова бавно и с толкова мъки, че ще ми трябва повече време, отколкото предполагах. Няма как. Нека и двамата се надяваме Морта да не ме прибере при себе си, преди да довърша историята. Ще продължа някой друг ден. Поръчал съм още пергаменти, които скоро ще ми бъдат доставени.
