Кармела започнала да се ангажира все повече с местната енория. Скоро във всички италиански квартали в Ню Йорк плъзнали слухове за нея. Наричали я Набожната Кармела. Говорело се, че можела да изцелява болните по чудотворен начин. По време на пандемията от дифтерия през 1912 година някъде между двайсет и трийсет родители твърдели, че била излекувала децата им просто като сложила ръце върху гърлата им. Една майка казала на епископа, че десетгодишната ѝ дъщеря умряла точно преди Кармела да дойде, но се съживила само няколко минути след като тя положила ръце върху тялото ѝ и започнала да се моли. Епископът докладвал това на архиепископа, който пък се обърнал към кардинала. Той от своя страна повикал Кармела да си поговори с нея, а после описал чудото, което била извършила, в един доклад, който изпратил до Ватикана. Говори се, че по време на полиомиелитната епидемия през 1916 година излекувала четиринайсет деца. Когато норвежкият пътнически кораб DS Bergensfjord акостирал на пристанището в Ню Йорк през август 1918 година, от него слезли болни пасажери. Това поставило началото на испанския грип, който отнел много животи. През този период викали Кармела в много семейства с болни. Никой не знаел колко точно хора е излекувала. Някои твърдели, че били осемдесет, а други над сто. Кардиналът отново писал до Ватикана. Вероятността Кармела да е нещо като Божи ангел нараснала, когато във вестник The New York Evening Post публикували статия през август 1918 година, според която Набожната Кармела се била явила на смъртоносно ранен американски войник на фронта в Кантини, Франция. Деветнайсетгодишният мъж я познавал — били от една енория в „Бронкс“. „Лежах в рова и усещах как животът ме напуска — разказал той на военния кореспондент на вестника. — Кармела ми се яви, заобиколена от небесно сияние. Хвана ме за ръката и ме увери, че ако издържа, докато лекарският отряд стигне до мен, отново ще мога да видя майка си, баща си и всичките си братя и сестри“. Кармела отказала да даде изявление на вестника, но репортерите му били събрали множество подобни истории.
През обезобразеното лице на Максимо Парчели премина нещо, подобно на усмивка. Той изпъна гръб. Изведнъж кислородният апарат изсвистя.
— Четиресет години се опитвам да убедя Ватикана да приобщи милата ми баба към близкия кръг на Бог, като я канонизира за светица — сподели той.
За протестант като мен — и дори атеист — идеята за светците беше донякъде неразбираема. Светецът беше човек, който бе изключително близък с Бог. За Католическата църква съществуваха над десет хиляди светци.
