Девета глава
Арестите
1
2
Утринните слънчеви лъчи падаха косо през мръсните прозорци на стаята за специални операции в полицейския участък в Рим. Върху големи екрани, окачени на едната стена, премигваха дигитални карти на града. Позициите на полицейските коли бяха обозначени със светли точки. В стаята вече беше топло и миришеше на почистващи препарати и пот. Десетки агенти — всичките с извити микрофони и бели слушалки със спирални кабели — се занимаваха с високотехнологичната система.
Аз, Козимо Д’Анджело и Максимо Парчели седяхме най-отзад заедно с Джорджо Ломбарди от флорентинската полиция. Той представляваше друг полицейски район, така че в момента нямаше никаква власт. Наблюдаваше колегите си с типичната за флорентинците арогантност, облегнал се назад на стола си и скръстил ръце. Мислеше си, че идеята за тази операция е негова. Но всъщност беше моя. Той просто не го знаеше. Ако се замислеше, би осъзнал, че аз я засадих в ума му, когато му се обадих вчера. Хитро му разказах всичко, което знаех за мафиота Тони Еспозито. Едно по едно. Изпратих му паспортната му снимка и го помолих да я сравни със записите от охранителните камери пред библиотеката. Попитах го и дали би могъл да провери в кой хотел беше отседнал във Флоренция, преди да се премести в моя. Предположих, че може да е оставил следи в стаята или контейнера за боклук. Накрая решително заявих, че сигурно е сложил проследяващо устройство в куфара ми. Останалото се нареди от само себе си. Ломбарди стигна до същите заключения и измисли същия план като мен: да примами Тони Еспозито в капан.
Операцията течеше с пълна пара. Цивилна патрулка, следвана от две цивилни коли и полицейски хеликоптер, беше взела куфара ми от хотела в Сан Марино. Акцията беше водена от антитерористичното звено на полицията,
Аз самият просто исках да оставя целия този случай зад гърба си.
Колоната от цивилни полицейски коли спря в село Калдаре, където магистралата, идваща от север, срещаше пътя, по който се влизаше в Рим. Там съгласуваха по-нататъшните си действия с ръководителите на акцията и ударния отряд. Всички бяха съгласни да преминат към втората част в девет и половина. Ако Тони Еспозито все още следеше куфара ми, което беше сигурно, щеше да се досети, че съм го взел от Сан Марино и се връщам в Рим. Развиеха ли се нещата в наша полза, щеше да реши, че писмото е у мен.
След това щеше да се опита да го открадне.