Острият, силен трясък на шоковата граната ме парализира. Ушите ми запищяха. Проблясъкът, който наподобяваше хиляди експлодирали слънца, ме заслепи. В стаята нахлуха въоръжени полицаи, движещи се около нас като неясни силуети. Въпреки пищенето в ушите си успях да чуя извиканите заповеди:
—
—
—
Двама полицаи се нахвърлиха върху Тони Еспозито и го свалиха на земята. Трети изрита револвера му надалеч. Вместо да му сложат белезници, вързаха здраво ръцете му с пластмасови каишки отзад на гърба. Беше неутрализиран само за няколко секунди.
„Много бързо стана“ — промърмори татко.
Той падна от една скала и умря. Оттогава минаха четиресет години. Странна история. Едно от въжетата се скъсало, докато се спускал надолу. После от полицията откриха, че се е опитал да убие другаря си по катерене и най-добрия си приятел — Трюгве Арнтцен. Заради връзката му с мама. Станал жертва на собствения си хитър план.
„Така става понякога“ — отбеляза той и въздъхна.
С усилие се изправих на крака. Джорджо Ломбарди влезе в стаята и клекна до Тони Еспозито.
—
—
Трудно ми беше да повярвам, че този мъж е достатъчно изтънчен, за да ми изпраща тайнствени съобщения с исторически, митологични и религиозни препратки. Не беше толкова изискан. Освен това нямаше причина да ме обърква. Тони Еспозито беше от хората, които изпращаха съобщения с главни букви и много удивителни знаци.
Ломбарди стегна вратовръзката си.
—
—
— Арестуван сте за убийството…
—
— … на Самуел Рицо в „Библиотека Медичи“ по-миналия петък.
Върху лицето на Тони Еспозито се изписа изненадано изражение, което вероятно показваше, че е невинен и за това убийство, и за всички останали престъпления, извършвани някога от хората.
Ломбарди и един полицай го вдигнаха на крака.
— Аз съм американски гражданин — заяви Еспозито. — Настоявам посолството ми да бъде уведомено за ареста ми. Незабавно.
— Разбира се, господин Еспозито — съгласи се Ломбарди и си оправи сакото. — За ваше сведение сте заснет от охранителни камери пред „Библиотека Медичи Лауренциана“ около времето, по което е убит Рицо.
Много умно пропусна да спомене, че снимките са неясни.
— Да, бях във Флоренция — потвърди Еспозито. — Фактът, че съм бил заснет пред една от основните туристически забележителности на града, не ме прави убиец.
— Това само по себе си е косвено доказателство — твърде угоднически се съгласи Ломбарди. — Но на първо място разполагаме с ДНК. Вашата ДНК. И дори отпечатъците ви.
—
Еспозито се държеше като английски дог, с който са се отнасяли зле.
— Наистина ли взехте хартиената подвързия с „Ла Национе“ без ръкавици, преди да я изхвърлите?
Ясно видях как Еспозито се предава.
— След като сте напуснали библиотеката, сте изхвърлили подвързията и вестника в контейнера за рециклиране на хартия в хотела — обясни му Ломбарди. — Похвално е, че се грижите за околната среда! Изпразват контейнера само веднъж месечно. Тоест след три дни.
— Не съм го убил — отсече Еспозито.
— Ще си го отбележа.
— Той падна!
Ломбарди го погледна по начин, който следваше да го накара да дообясни.
— Да, бях там. Преследвах го. Но не съм виновен, че се покатери на скелето.
— Някои може би биха казали, че сте го гонили?
— Той падна! Не съм го бутал. Стъпи на една хлабава дъска. После тя се обърна. Не беше достатъчно добре закрепена.
При разговора ми с Ломбарди във Флоренция той намекна същото.
— За кого работите? — попита инспекторът.
— За никого.
— Луиджи Парчели наемал ли ви е?
По погледа и трепването на мускулите по лицето на Еспозито си личеше, че осъзнава, че защитата му рухва.
— Без коментар.
— Къде е той в момента?
— Аз… не знам.
— В Рим е, нали?
— Не знам къде е Луиджи, мамка му!
— Прекарали сте половината нощ в компанията му.
—
—
— Нямам какво повече да кажа. Настоявам веднага да уведомите американското посолство за ареста ми.
Преди двама полицаи да изведат Еспозито от стаята, Ломбарди конфискува телефона му. Той разпалено протестираше.
— Нужна ви е заповед за обиск, за да се ровите в телефона ми — настоя той.
Ломбарди го вдигна към него и го отключи с помощта на приложението за лицево разпознаване.
— Това е нарушение на човешките права! — извика Еспозито.
Ломбарди прегледа списъка с обаждания, след което махна на ръководителя на ударния отряд и на мен, за да се приближим, и ни го показа.
— Един и същи номер му е звънял пет пъти през изминалия половин час.
„Луиджи Парчели“ — досетих се аз.
