Сине мой,
Времето застига всички ни. Без да се усетиш, безкрайното бъдеще, което решаваш, че се простира пред теб, щом навършиш двайсет години, става все по-кратко и по-кратко с годините. Животът е изпълнен с надежди за онова, което ни очаква. Смъртта представлява само студено течение. Но един ден ще осъзнаеш, че си живял по-дълго от времето, което ти остава. Миналото безмилостно ще настигне бъдещето.
Никоя история не е такава, каквато си мислим. Животът и смъртта на Исус могат да се опишат по много начини. Във всяка от тези истории ще се съдържа зрънце истина. Но никоя няма да представи цялата. Аз знам ли истината? Би било арогантно от моя страна да твърдя това. Но имайки предвид наблюденията, размислите ми и всичко, което са ми разказали, все пак смея да твърдя, че съм разбрал какво всъщност стана, когато заловихме и разпнахме този Исус, а после той съвсем неочаквано възкръсна. През дните и седмиците след разпъването плъзнаха слухове. Говореше се, че някакви жени купили благовонни масла, с които да намажат тялото му след края на еврейския шабат. Отишли до гроба в понеделник. Пристигнали по изгрев-слънце. С помощта на пазачите избутали големия камък. Хората ми твърдят, че били видели Исус съвсем жив вътре. Носел дълга бяла роба. Жените се разбягали ужасени. По-късно се явил и на онези, наричани апостоли, и на една жена, с която прекарвал много време заедно. Аз самият се досещах, че това няма как да е истина. Със собствените си очи бях видял вкочанения му труп и празните очни кухини, дело на птиците. А и бях усетил миризмата на тяло, висяло на кръст през един дълъг горещ ден и вечерта след това. Да не би да му бяха пораснали нови очи, тялото му да беше спряло да гние и изчезналата кожа да се беше възстановила? Дори и еврейският бог не е толкова могъщ.
В първото си писмо ти разказах как прокураторът ми нареди да проуча въпроса. Освобождаването ми от длъжността командир на стражата ми вдъхна усещане за свобода, което не бях имал, откакто бях малко момче и едва ли не летях надолу към вира, за да поплувам. Въпреки това в главата ми беше пълна каша. Как можеше някой да вярва, че Исус първо е умрял на кръста, а после е възкръснал след три дни? В такъв случай той наистина е бог! Аз лично трябва да отбележа, че нямаше нищо божествено у мъжа, когото залових в Гетсиманската градина и изпроводих до мястото на екзекуцията му на Голгота. Приличаше по-скоро на жалка фигура. Въпреки това мнозина го почитат като Божи син. Мисля, че ни е вродено по природа да търсим богове там, където, строго погледнато, такива няма. С годините осъзнах колко парадоксално е хората във всяка отделна страна да почитат свои собствени богове. Кой знае на какви богове се кланят в още по-далечни краища на света? Да не би аз самият да вярвам в Юпитер, а да отхвърлям Зевс, Амон Ра и Яхве? Или може би в края на краищата всички почитаме един и същ бог, но му даваме различни имена и му приписваме различни способности? Възможно ли е Юпитер и Зевс да са един и същи бог? Знаем какво биха казали жреците, ако ги попитаме. Но никога не забравяй, че те също като кралете и херцозите се интересуват най-много от себе си и всичко онова, което представляват. В края на краищата римските ни богове и онези на гърците са толкова еднакви, че може би след стотици години ще почитаме общ пантеон. Евреите се кланят на единствения си и всемогъщ бог. Първата от заповедите на този бог гласи: „Да нямаш други богове освен мене“. Защо им е, щом не съществували други? Заповедта всъщност означава: „От всички богове ще се кланяте на мен“. Но евреите отричат да съществуват други богове. Много объркващо.
След като получих новата си задача, слязох долу до кръчмата, посещавана от войниците. Поръчах си чаша поска и седнах в единия ъгъл. Осъзнах, че при тази задача сякаш трябва да проследя една нишка чак докато напълно се разплете. Именно за тази нишка трябваше да мисля непрекъснато, а не за всичко останало, което можеше да изникне, докато проучвам въпроса. Докато си пийвах поска и размишлявах, си спомних странния разказ на Йосиф от онази нощ, когато намазаха тялото на Исус с благовонни мехлеми. Осъзнах, че едно от първите неща, които трябва да направя, е да помоля начетените евреи да ми кажат всичко, което знаят за Исав, Яков и баща им. Нали помниш, че ти разказах как Исаак усетил мириса от дрехите на сина си, когато го целунал? Ето така, сине, у мен се разпали първата искра на съмнението — при срещата с начетените евреи. Впоследствие щеше да прерасне в същински огън. Не мога обаче още отсега да ти разкрия как успях да разреша тази странна загадка, защото това би нарушило естествения ход на действията в разказа ми. Така че ще трябва да се въоръжиш с търпението, с което, за съжаление, не си надарен, ако тази история въобще те интересува… Една проклета кашлица ме мъчи ден и нощ, но няма да ти досаждам с оплакванията си.
