Сребърниците полностью

От полицията бяха наели три апартамента в хотела, в който щяхме да го примамим. Те обикновено бяха запазени за финансови магнати, държавни глави и рок звезди хедонисти и можеха да се резервират поотделно или като един цял апартамент.

Напълно доброволно предложих на полицията аз да съм примамката.

Седях на широкото двойно легло и приличах на нервно, девствено подобие на мъж, очакващо невястата си. Коленете и ръцете ми трепереха. Лепнех от пот. Зад леглото и дивана във всекидневната се бяха скрили въоръжени полицаи. От другата страна на вратата на спалнята беше застанал агент, който държеше нещо, което наричаха fashbang. Шокова граната. Не била опасна; пукотът и проблясъкът само щели да ме парализират. Много благодаря. В съседните апартаменти чакаха десет-петнайсет мъже от ударния отряд на полицията в Рим. Отвореният ми куфар лежеше върху столче за куфари. Полицаите бяха намерили малкото проследяващо устройство, пъхнато в малък процеп в шева на подплатата му. Според антитерористичното звено представлявало state-of-the-art82 и сериозна технология. Подобни миниатюрни проследяващи устройства били използвани най-вече от търговци на оръжие и наркотрафиканти. Устройството беше включено. Тони Еспозито го наблюдаваше. Дали щеше да се задоволи само да ме следи? Едва ли. Луиджи Парчели знаеше, че не разполага с много време. Ако искаше писмото, Тони трябваше да действа сега.

За щастие, имах време да мина през един магазин и да си купя нови дрехи. Сега поне не приличах на клошар, както беше случаят с дрехите, заети от Козимо.

Ефирни пердета спираха ярките лъчи на слънцето. Долу на улицата се чуваше шумът от преминаващи коли и избръмчаването на някой и друг преливащ от енергия мотоциклет. Появи се кола с включени сирени, а после се отдалечи. Отвън в коридора се отвори врата. Една жена кокетно се изсмя. В съседния апартамент изпращя уоки-токи, след което беше заглушено. Някакъв полицай прошепна нещо.

Умирах от страх. Нямаше причина да се правя, че не е така.

Чух сигнала за получено съобщение на телефона си. Тони Еспозито?

Нервно го извадих от калъфа, закачен за колана ми, и го отворих.

Мултимедийно съобщение. Стара рисунка. Ксилография83? Може би монета? Рисунката представляваше мъж със странна шапка — или кошница с плодове на главата.

Беше написано: „Гедеон“. В следващия миг по-скоро се ядосах, отколкото да се заинтригувам. Нямах време за тези глупости. Не и в момента. Раздразнено пъхнах телефона обратно в калъфа. Нямах сили за още ребуси, анаграми, шифри и загадки. Вълшебната библиотека. Йезуитският орден. Келтският възел. Regnans in Excelsis. А сега: Гедеон.

От уоки-токитата се разнесе кратък, многотонен сигнал.

— Attenzione! Posizione uno!84

Последвалото съобщение беше от полицая, оставен да наблюдава долу при рецепцията:

— Обектът пристигна.

Тоест Тони Еспозито.

— В бойна готовност! — нареди ръководителят на акцията.

— Attenzione! Обектът тръгва към стълбите — докладва наблюдаващият полицай. — Не се обърна към служителката на рецепцията. — Пауза. — Обектът вече се качва по стълбите.

Според полицията проследяващата програма беше точна до няколко метра. На Тони Еспозито му отне няколко минути да разбере на кой етаж и в коя стая съм. Когато най-накрая потропа на вратата, се стреснах.

— Yes? — провикнах се аз. Гласът ми трепереше толкова силно, че със сигурност се беше досетил, че нещо не е наред.

— Room service!85 — отвърна той.

Много оригинално.

— Momento!86

Тръгнах към двойната врата на апартамента с треперещи крака.

Завъртях ключалката, поемайки си дълбоко дъх.

— I didn’t order room service87 — казах аз.

Той изрита вратата, отваряйки я със страшна сила.

Белтьо се олюля назад.

Тони огледа стаята с вдигнат револвер. Надясно. Наляво. Беше чисто. Отпусна рамене. Затвори вратата със задник. Белтьо го погледна уплашено в очите. На Тони винаги му беше харесвало това главозамайващо чувство за власт. Огледа се за писмото. Или хартиената подвързия, в която можеше да е пъхнато. Или папката за документи.

— Писмото? — попита Тони.

Белтьо поклати глава.

— Къде е?

— Не е тук.

— Тогава защо сутринта отиде до Сан Марино и се върна?

Белтьо преглътна. След това зашари с очи.

Коремът на Тони се сви на топка. Нещо не беше наред.