— Извън протокола — продължи Андерсен и се наклони напред през бюрото. — Колко високо оценяваш потенциала му? Тук казваш, че според тебе е гений. Това може да означава много неща. Искам нещо, което бих могъл да продам. Нещо, което би впечатлило изпълнителен служител от върха.
— Всичко е там, вътре — посочи папката Тай Чо. — Той има ейдетична памет. Почти съвършени рефлекси. И способност да разбира и използва сложни идеи мигове след като за първи път се запознае с тях. Добави към това дълбоки, почти поразителни математически и лингвистични способности.
Директорът кимна.
— Всичко това е чудесно, Тай Чо, но нямах точно това предвид. Те могат да правят машини, които са способни на всичко това. КАКВО МОЖЕМ НИЕ ДА ПРАВИМ, А МАШИНАТА НЕ МОЖЕ?
Странен въпрос. Преди никога не се бе появявал кандидат като Ким. Той вече говореше гладко английски и бе възприел основите на алгебрата и логиката, сякаш бяха мръвки, които бе погълнал и смлял.
Директорът се облегна назад и леко се извърна на стола, като отмести поглед от Тай Чо.
— Нека да ти обясня положението. Тогава може и да разбереш защо те питам.
Погледна оперативния си работник и се усмихна.
— Много си добър в работата си, Тай Чо, и аз уважавам твоята оценка. Но моята гледна точка е различна от твоята. Така и трябва да бъде. Трябва да оправдая някак си продължаването на цялата операция. Трябва да докладвам пред съвет, който отговаря пред самата Камара. А Камарата я интересуват само две неща. Първо: Проектът за вербовка дава ли някаква печалба? И второ: „вербуването“ на хора от Глината — това ли е най-доброто за пазара?
Вдигна ръка, все едно искаше да отблъсне някой аргумент, който Тай Чо смята да изтъкне.
— Знам, че сигурно ти звучи грубо и антиидеалистично, но така стоят нещата.
Тай Чо кимна, ала не каза нищо.
— Както и да е, така стоят нещата. В момента имам стабилни отношения с пет компании. Три са подписали договори за опции на търг, когато му дойде времето. Очаквам и останалите две скоро да подпишат.
Тай Чо се изцъкли от изненада.
— Търг?!
Андерсен вдигна ръка.
— Както и да е… Ако той е такъв, какъвто казваш, можем да намерим пари за цялата програма за година, може би и за повече. Искам да кажа, ако сключим сделката точно както трябва. Ако накараме някоя от големите компании да подпише договор с изключителни права.
Тай Чо смаяно поклати глава. Договор с изключителни права! Значи директорът не говореше за обичайното спонсорство, а за нещо голямо. Нещо от порядъка на два до пет милиона юана! Не беше чудно тогава, че иска нещо повече от казаното в доклада. Но какво можеше да предложи той, Тай Чо?
— Не знам… — започна той и млъкна. ИМАШЕ нещо, което Ким можеше да прави, а машината — не. Можеше да измисля неща, да изобретява. Можеше да вземе две неща и да направи от тях трето.
— Е? — обади се Андерсен. — Да речем, аз съм главата на „Сим Фик“. Как би ме убедил да ти подхвърля двадесет милиона юана срещу малко момченце, без значение генийче или не?
Тай Чо преглътна. ДВАДЕСЕТ МИЛИОНА ЮАНА! Намръщи се, съсредоточавайки се върху поставената му задача.
— Ами… Той свързва неща… Свързва неща, които ние обикновено смятаме за несвързани — той погледна надолу, опитвайки се да изрази с думи онова, което правеше Ким толкова особен. — Но има и нещо повече. Много повече. Той не просто научава, запомня и пресмята, той СЪЗДАВА. Нови идеи. Изцяло нови идеи. Гледа на нещата по начин, за който ние никога не сме се сещали.
— Например?
Тай Чо сви рамене. Беше толкова трудно да се определи, да се изтъкне, но той знаеше, че точно това прави Ким толкова различен. Не беше само способността му да запаметява или бързината му, беше нещо, което надхвърляше всичко това. И тъй като това ставаше през цялото време, беше трудно да се извлече и да се каже: „Той прави това и това.“ Това беше самият му начин на мислене. Той НЕПРЕКЪСНАТО измисляше нови неща.
Тай Чо се засмя.
— Имаш ли някакво понятие от астрономия?
— Малко — Андерсен го изгледа странно. — Това има ли някаква връзка, Тай Чо?
Тай Чо кимна.
— Знаеш ли какво е Нова?
Андерсен сви рамене.
— Опресни ми паметта.
— Нова е стара звезда, която колабира в себе си и чрез това експлодира и изхвърля големи количества енергия и светлина. Е, Ким е един вид Нова. Изкушавам се да кажа Свръхнова. Сякаш в самия му център има някакъв плътен мрак, който всмуква знанията в себе си и после ги изхвърля навън във вид на светлина. Ярка, ослепителна светлина.
Андерсен поклати глава.
— Стари звезди… Не можеш ли да измислиш нещо по-приложимо?
Тай Чо се наведе напред, вече сериозен.
— Защо не го доведеш тук този твой глава на „Сим Фик“? Покажи му момчето. Нека сам си доведе експерти, сам да си направи изпитания, да го подложи на свои собствени тестове. Ще се шашне, гарантирам ти.
— Сигурно — смънка Андерсен и притисна устата си с ръка. После по-уверено повтори: — Сигурно. Знаеш ли, това май не е чак толкова лоша идея.
