На другия ден Тай Чо подаде молба — очакваше веднага да я отхвърлят. Обаче след час получи от директора уведомление за пълното одобрение на Съвета. Щяха да преместят момчето от „Привикване“ в „С и Д“ — „Социализация и индоктриниране“ — за осемнадесетмесечно обучение. А той щеше пряко да отговаря за новия кандидат, Ким Уард.
Обикновено се мръщеха на възникването на лични чувства. Гледаше се като на необходимост на наличието на ясно разграничение между степените на обучение, но директорът беше убедил Съвета, че случаят е особен. И те се съгласиха, признаха колко важно е да се насърчават способностите на момчето, макар че може би мисълта за петте милиона юана — цифра, спомената неофициално и изцяло извън протокола — се оказа допълнителен аргумент да отстъпят от традициите в този случай. И така Тай Чо преведе Ким през пет нива в отдел „Социализация“ и му помогна да се настани в новото си жилище.
Седмица по-късно Тай Чо бе застанал на катедрата в малка шестоъгълна стая за лекции, осветена само по средата, и то с възможно най-слабата лампа. Три момчета седяха на разстояние едно от друго, оформяйки триъгълник, а в средата му като паяк се бе разположил тривизионен апарат. Тай Чо бе застанал в сянката зад най-дребничкото момченце и контролираше образите.
Лекцията беше за Чун Куо и Града Земя. Образите на огромната, подобна на кошер конструкция се появяваха и се стопяваха. Екстериори, разреди, части. Първият поглед на тези деца към средата, построена над Глината.
Докато Тай Чо придружаваше с обяснения последователността от образи, се чудеше дали изобщо понякога те мечтаят да се върнат отново там, под огромната, въздигаща се канара на Града. Колко странно би било. Как ли биха се чувствали? Сигурно като хлебарки под къщата. Да, когато гледаше тези картини, дори и той се изпълваше със страхопочитание. А какво ли им беше на тях? Нали го виждаха за първи път — за първи път през съзнанието им минаваше мисълта, колко са незначителни; колко дребно нещо е индивидът, колко огромно — видът. Градът, покриващ Земята като ледник, прекъсван само от океани, планини и плантации. Вид, наброяващ почти четиридесет милиарда.
Да, виждаше страхопочитанието по лицата на двете момченца срещу него. Бяха зяпнали широко от почуда, а очите им бяха впити в образите, сякаш се опитваха да ги погълнат. После погледна дребничката тъмнокоса глава точно под катедрата и се зачуди какво ли си мисли Ким.
— Прекалено е голям — каза изведнъж Ким.
Тай Чо се засмя.
— Голям е точно толкова, колкото е. Как може да е прекалено голям?
— Не — Ким се извърна и го погледна — тъмните му очи пламтяха трескаво. Другите две момчета го гледаха внимателно. — Не искам да кажа точно това. Но той е… прекалено обширен и прекалено тежък, за да стои на колони, без да се срути или да потъне в земята.
— Продължавай — Тай Чо усети, че ставаше нещо важно. Беше също както когато Ким конструира перископа, но този път използваше идеите като градивни части.
— Е, на повечето места е висок триста нива, нали така?
Тай Чо кимна — внимаваше да не го прекъсне.
— Е, ами на всяко ниво живеят хиляди, може би и милиони хора. С всичките им нужди. Храна, дрехи, транспорт, вода, машини. Много машини — Ким тихо се засмя. — Ами че то е абсурдно. Просто не може да бъде. Прекалено е тежък. Прекалено е голям. Видял съм с очите си колко МАЛКИ са колоните, които го поддържат.
— И все пак — ето го — обади се Тай Чо, изненадан от думичката „малък“ и от онова, за което намекваше тя. Ким бе схванал нещо, което останалите дори не забелязваха: истинските размери на Града. Въображението му веднага бе прегърнало мащаба на нещата. Все едно винаги бе знаел всичко това. Но решителният етап тепърва предстоеше. Щеше ли Ким да направи и този скок в разбиранията си?
Тай Чо погледна другите момчета. Вече съвсем се бяха объркали. Изобщо не проумяваха, че има проблем.
— Значи той съществува? — попита озадачено Ким. — Точно такъв, какъвто ни го показа?
— Точно така. Освен това можеш да вземеш под внимание, че има и големи фабрики и леярни и много индустриални машини, разположени по всичките му нива. Поне едно ниво от двадесет се използва за складове. А има и цели нива, които се използват като водохранилища и за преработка на отпадъците.
Лицето на Ким се смръщи в гримаса на напрегнато съсредоточаване. Сякаш се взираше в нещо право пред себе си — челото му се набърчи, очите му изведнъж се фокусираха остро.
— Е? — подсказа му Тай Чо, когато мълчанието вече беше станало неловко.
Ким се разсмя.
— Ще ме помислиш за луд…
— Не. Опитай.
— Ами… Сигурно има нещо в структурата му. Но не може да е само това — Ким почти се бе сгърчил от болка.
Юмруците му бяха здраво свити, а очите оцъклени, втренчени.
Тай Чо затаи дъх. Още една стъпка. Още една мъничка, ала жизненоважна стъпка.
— Ами че той трябва да е построен от въздух. Или от нещо, също толкова леко, колкото е и въздухът, но… твърдо като стомана.
