Двамата стражи сграбчиха отново Уолф и го повлякоха на колене, после го блъснаха в краката на Ростен.
Гласът на Ростен звучеше почти истерично. Той ту крещеше, ту пищеше, подчертавайки със сабята всяка дума.
— Ти си боклук, Уолф! Ти нямаш лице! Заради тебе колегите ти офицери попаднаха под подозрение! Заради тебе честта на всички беше опетнена! — Ростен яростно потрепери и плю върху главата на коленичилия. — Ти посрами своето знаме! Ти посрами името на рода си! Ти опозори предците си!
Ростен отстъпи назад и вдигна меча.
— Дръжте го!
Бен притаи дъх. Видя как мускулите на краката на Уолф се отпуснаха безсилно, когато се опита да се изправи; сега се гърчеше в ръцете на двамата мъже и се опитваше да се измъкне. Към двамата се присъедини и трети и се нахвърли върху Уолф с юмруци и псувни. После единият сграбчи Уолф за кокчето и с дивашки напън почти го изправи на крака — изпъна шията му, готова да посрещне меча.
Уолф пищеше дрезгаво, останал без дъх.
— Не! Не! Куан Йин, богиньо на милостта, помогни ми! Нищо не съм направил. Нищо! — лицето и устата му бяха изкривени от ужас, очите му се въртяха като пощурели в орбитите и молеха за милост.
Бен забеляза как тялото на Ростен се напряга като пружина. След това дъхът му изсвистя и той рязко замахна с меча.
Писъците на Уолф замряха на мига. Бен видя как главата пада и се търкулва, а тялото се свлича напред като чувал зърно; ръцете немощно се отпуснаха.
Бен погледна Гос.
Гос стоеше притихнал, стиснал зъби, мускулите по врата му бяха напрегнати. Сега с очевидно потръпване той сведе поглед и се втренчи в калдъръма.
Ростен се наведе и избърса меча о гърба на Уолф, после се изправи с лице срещу Гос.
— Имаш ли да кажеш нещо, Гос?
Гос помълча за миг, след това вдигна очи към Ростен. Погледът му, който мигове по-рано беше изпълнен със страх и ужас, сега беше ясен, почти спокоен. Ръцете му трепереха, но той бе свил юмруци, за да не личи толкова. Пое си дълбоко въздух, после още веднъж — като гмурец, който се готви да се хвърли в дълбините — и кимна.
— Тогава говори. Нямаш, много време.
Гос прегърби рамене и сведе леко глава в почит към Ростен, но продължаваше да го гледа.
— Само това: което казвате, е истина. Аз съм виновен. Уолф измисли плана, но аз му бях съучастник и за действията ми няма извинение. Приемам присъдата на моите колеги офицери и преди да умра, моля за тяхната прошка, задето съм ги посрамил пред Танга.
Ростен продължаваше да стои в очакване, но Гос сведе глава. След миг размисъл Ростен кимна леко и заговори.
— Не мога да говоря от името на всички тук, но от свое име ще кажа следното: ти си добър войник, Гос. И посрещаш смъртта храбро, честно, както подобава на войник. Сега не мога да предотвратя смъртта ти, разбираш, но поне мога да променя начина на екзекуция.
Хората и от двете страни поеха шумно дъх. Ростен пристъпи напред, извади от пояса си къс меч, преряза въжетата на китките на Гос и му го подаде.
Гос веднага разбра. Срещна погледа на Ростен със светнали от благодарност очи, след това погледна и късия меч. Разкъса с лява ръка униформената си туника, вдигна бельото и разголи плътта. После сграбчи с две ръце дръжката на меча и обърна острието към себе си. Върхът на меча сочеше към корема му. Двамата стражи го пуснаха и се отдръпнаха назад. Ростен се взря в него за миг и също се отдръпна — точно зад Гос. Държеше дългия меч полуиздигнат.
Бен се приведе напред и притисна лице о стъклото. Гос забави дишането си и съсредоточи цялото си същество върху острието само на педя от корема си. Ръцете на Гос вече не трепереха, очите му блестяха. Времето сякаш забави ход. След това — съвсем рязко — всичко се промени. Лицето на Гос изведнъж се изкриви в яростна гримаса — състояние между екстаза и върха на агонията — и ръцете му забиха меча дълбоко в корема. Сякаш със свръхчовешка сила и самообладание той дръпна дръжката наляво, после надясно и червата му се изсипаха на калдъръма. За миг лицето му запази израза си на екстатична агония, после се сгърчи, очите му се оцъклиха надолу, ужасени от стореното.
Ростен рязко замахна с меча.
Гос остана още миг на колене. След това обезглавеното му тяло се строполи и застина неподвижно до това на Уолф.
Бен чу, че някой зад него изстена, и се обърна. Мег бе приклекнала на горното стъпало, вкопчила се в подпорите на парапета, с разширени, изпълнени с уплаха очи.
— Качвай се горе! — изсъска й той. Надяваше се да не го чуят войниците, ужасен от това, че тя е била свидетелка на смъртта на Гос. Видя как тя се обърна и го погледна — в първия миг нито го позна, нито разбра какво й казва. О, БОГОВЕ — помисли си той. — КОЛКО ТОЧНО Е ВИДЯЛА?
— Качвай се горе! — изсъска той отново. — В името на всички богове, качвай се горе!
Край реката беше тъмно — луната бе засенчена от северозападния ръб на Стената. Бен скочи на брега и върза лодката за малкия дървен вълнолом, после се обърна и протегна ръка на Пен Ю-Вей, застанал прав, обгърнал с ръка спящата Мег.
