Мег се обърна, като внимаваше да не наклони или разклати лодката, погледна Пен Ю-Вей, а после отново и Бен. Знаеше колко мрази Бен учителят да им се натрапва. Той обичаше да прави собствени открития, да следва собствената си посока, но баща им беше настоял за по-строг подход. Какво ще прави Бен в свободното си време, си беше негова работа, но сутрин, по време на уроците, той трябваше да прави каквото му нареди Пен Ю-Вей; да учи онова, което Пен Ю-Вей иска от него да научи. Бен се бе съгласил с известна неохота и само с уговорката, че извън класната стая учителят не бива да говори, без той да му разреши.
— Не разбираш ли какво всъщност представлява учителят Пен? — каза той веднъж на Мег насаме. — Той е техният начин да ме държат под око. Да контролират какво знам и какво научавам. Той е сбруя и юзда, букаи и камък, въже, с което ме връзват като всяко друго животно!
Огорчението му я изненада.
— Не, разбира се — отвърна тя. — Татко не би искал подобно нещо, нали?
Но той не отговори, само отмести поглед, а горчивината си остана изписана на лицето му.
Сега същата горчивина отново се изписа върху него, щом погледна учителя Пен.
— Отбележи го тогава. Кратко ли ще е?
Пен Ю-Вей се поклони, извърна глава и погледна войниците, които сега бяха точно на равнището на погледа му. Едната му крехка, тънка ръка се издигна нагоре и дръпна проскубаната сива козя брадица, другата леко стисна тояжката и я наклони към далечната редица.
— Цялата тази работа изглежда много неудобно, не сте ли съгласен, господарю Бен?
Очите на Бен бяха приковани в лицето на учителя.
— Не. Не е неудобна. „Неефикасна“ е по-добрата дума.
Учителят Пен го погледна и леко се поклони.
— Точно затова според мене тя може да се улесни.
Мег забеляза раздразнението и нетърпението по лицето на Бен и сведе поглед. Знаеше, че от това няма да излезе нищо добро.
— По-добре ми кажи веднага как, учителю Пен — нотката на сарказъм в гласа на Бен сега граничеше с открита грубост. Но Пен Ю-Вей сякаш не забелязваше. Той просто се поклони и продължи.
— Хрумна ми, че преди отново да се пуснат животните по земята, във всяко животно може да се постави сигнализатор. После, ако отново се случи нещо подобно, ще е съвсем просто да се проследи всяко животно. Ще е много по-лесно да се контролират и кражбите, и болестите.
Пен Ю-Вей вдигна поглед към дванадесетгодишния си възпитаник в очакване, но Бен мълчеше.
— Е, господарю? — попита той след миг. — Какво мислите за моята идея?
Бен отмести поглед. Хвана греблата и пак започна да ги натиска, като тежко ги пляскаше във водата отдясно — отново връщаше лодката в правилния курс. После погледна учителя.
— Противна идея, Пен Ю-Вей. Малоумна идея без грам въображение. Просто още един начин да се държи всичко под око. Виждам го. Ще направиш голяма електронна диаграма на Имението, а? И всяко животно ще ти святка на нея?
Обтегнатата маслинена кожа по лицето на Пен Ю-Вей се беше отпуснала, тъмните му очи, с подчертана клепачна гънка, бяха безизразни.
— Това би било голямо подобрение, съгласен съм, но…
Бен пусна греблата и се наведе напред. Пен Ю-Вей инстинктивно се дръпна назад. Мег загледа ужасено как Бен се промъкна покрай нея — лодката силно се разклати, — сграбчи учителя за реверите на неговото пау и го разкъса.
— Моля ви, млади господарю. Знаете, че това не е позволено.
Пен Ю-Вей все още държеше тояжката, но с другата ръка се опитваше да придърпа двата съдрани копринени края. За миг обаче белият кръг на контролното табло, вградено в гърдите му, се видя ясно. За секунда-две Бен стоя, заплашително надвесен над него; цялото му тяло бе напрегнато, сякаш всеки миг се готвеше да се нахвърли отгоре му.
— Ще мълчиш, ясно ли е?! И нищо няма да споменаваш за това. Нищо! Или ще те изключа и ще те пусна във водата. Разбра ли ме, учителю Пен?
За миг андроидът остана абсолютно неподвижен, после кимна леко.
— Добре — Бен отстъпи и отново се залови за веслата. — Продължаваме.
Щом Бен върна лодката в малкото, прилично на кутийка пристанище, двамата седящи на стълбите моряци вдигнаха очи от мрежите, които поправяха, и се усмихнаха. И двамата бяха старци — гонеха седемдесетте години — с широки, здрави, осолени и обгорели лица. Бен им махна за поздрав и се съсредоточи в маневрирането между привързаните към кея рибарски лодки. Сега от устието на реката духаше силен вятър и металическият звън на въжетата, плющящи край мачтите, изпълваше въздуха и се мъчеше да заглуши писъците на чайките в небето. Бен сръчно обърна лодката и я остави да се плъзне между една голяма рибарска гемия с висок борд и стената на пристанището — използваше едното от веслата, за да се оттласква първо от едната, после и от другата страна. Мег, на кърмата, държеше въжето в ръце, готова да скочи на брега и да привърже лодката.
След това Бен скочи на брега и погледна вързаната лодка. Пен Ю-Вей се бе изправил, готов да слезе на брега.
— Оставаш тук! — със заповеднически тон нареди Бен.
