Янко повтори думите му с тъничък гласец — сигурно си мислеше, че чудесно имитира гласа на Ким, и тъпаците зад него ревнаха отново.
Усети леко бодване в стомаха, но нищо, което да го уплаши, или да го накара да трепери пред дебелото момче.
— Не искам да се карам с тебе, Янко — каза той тихо.
— Да се караме ли? — Янко се засмя изненадан, после се наведе заплашително към Ким. — Че кой казва да се караме? Просто искам да те смеля от бой, миши гъз!
Ким се огледа. Момчетата му бяха преградили пътя и отзад, и към изхода. Погледна нагоре. Да, точно така си бе помислил. Двете камери горе бяха покрити с якета. Беше в капан. Бяха го планирали. Сигурно още щом бяха чули, че Чан Шуи го няма.
Значи, не само Янко го мразеше. Не, беше много по-зле. Ким потръпна. Не беше го разбрал.
— Моля те, Янко… — подхвана немощно Тун Лиян, но Янко му кресна „Млък!“ и той веднага млъкна и се измъкна настрани.
ЗНАЧИ СЪМ САМ — помисли си Ким. — ТЪКМО КАКТО МИ КАЗВАШЕ АНТОН. ТЕ И НИЕ. ИЛИ В ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЕ И АЗ. В това имаше хумор, който му хареса; той се засмя.
— Какво е толкова смешно, миши гъз?
— Ти — каза Ким; вече не му пукаше какво казва. — Ти, голяма наперена торба с лайна.
Но Янко просто се усмихна. Приближи се на крачка — знаеше, че този път Ким няма накъде да бяга.
Само че Ким побягна — нито хукна към вратата, нито се опита да се измъкне назад, а се втурна право към Янко — скочи на гърдите му и го прескочи, когато онзи падна по гръб, зяпнал от изумление, и се завтече към тоалетните.
— Спрете го! — изкрещя Янко и тромаво се изправи на крака. — Спрете това копеленце!
Ким търчеше и блъскаше всеки, който се опитваше да го спре. Ще се заключи. Ще удържи, докато Нун излезе да провери какво става, или влезе Тай Чо, за да разбере защо не излиза.
Само че го бяха изпреварили. Някой бе запечатал всички ключалки на тоалетните с лепило на базата за лед. Бързо ги провери — за всеки случай, — после се обърна. Янко бе застанал там, точно както си го представяше, и го гледаше.
Ким погледна нагоре. Разбира се, и тук бяха закрили камерата. Много изпипано, помисли си Ким, и от това, колко изпипано беше, разбра, че не Янко го е измислил. Прекалено хитро беше за него. Янко бе само фронтмен, наивната жертва, която щеше да осъществи плана. Не той го бе изградил: някой друг го бе манипулирал.
Откритието накара Ким да изстине. В цялата леярна имаше само един, способен да планира всичко това. И той не беше тук…
Янко се разсмя и започна да се приближава към него. Ким чувстваше омразата, която се излъчваше от момчето, сякаш можеше да я усетиш, да я пипнеш. И този път ръцете му не бяха празни. В тях имаше нож.
— Тай Чо! Тай Чо!
Тай Чо спря и се обърна. Секретарката на директора Андерсен тичаше след него по коридора.
— Какво бе, жена? — обади се той. Усещаше втренчените погледи на колегите си и се дразнеше от липсата на чувство за приличие у нея. Но само миг по-късно, когато му каза какво се бе случило, той я хвана за ръката, забравил за всякакво „добро поведение“, и я помъкна по коридора.
— Къде е той, в името на всички богове?
Тя леко се изчерви и той разбра веднага, ала нямаше предвид Андерсен. Обърна я с лице към себе си:
— За момчето те питам! Къде е момчето?
Тя се обърка и аха-аха да се разплаче. За първи път я бе връхлетяла криза, а и директорът го нямаше там да се справи с нея.
— Не знам! — изхленчи тя. — Бележката на надзирателя Нун беше съвсем кратка! Никакви други подробности нямаше, всичко, което знам, ви го казах!
— Богове! — Тай Чо се удари по челото, заозърта се и я помъкна обратно към кабинета на Андерсен.
Пред вратата на кабинета той отново я обърна към себе си и й заговори бавно, като се стараеше да й втълпи какво трябва да направи.
— Знам, неудобно е, но ще е още по-неудобно за директора, ако не разбере веднага! В който и публичен дом да е, веднага му прати съобщение и го накарай да се връща! Да се върне! ТУК! Разбра ли бе, жена?
Тя се затутка и той й кресна:
— Хайде, ма! Ще отида да видя как е момчето и да разбера как стоят нещата там. Но веднага трябва да се свържеш с Андерсен! Ако не го докараш тук, целият Проект е в опасност!!!
Твърдостта на тона му сякаш я успокои, тя се поклони и влезе вътре.
Тай Чо откри Нун повален върху бюрото. Мъртъв. Беше готов да го набие, за да разбере какво е станало, но вече беше твърде късно. Съобщението до Андерсен беше явно последното нещо, което бе свършил в безполезния си живот.
Потръпна и се огледа; после забеляза едно от момчетата да се мотае в дъното на леярната. Притича към него и го сграбчи за раменете, за да не офейка.
— Къде отведоха Ким?! Сещаш ли се, момчето от Глината? Къде то отведоха?!
Забеляза странното отвращение в погледа на момчето при споменаването на Ким, но продължи да го разтърсва, докато онова най-накрая успя да измърмори нещо. След това го отблъсна и са затича към асансьорите.
Бяха го завели в местния пост на охраната. Разбира се! Че къде другаде? Но сега той не мислеше, само действаше, следваше инстинктите си, опитваше се да се добере до Ким, преди да са му причинили още нещо.
