— Това на какво ти прилича, Аксел? Ние в момента сме в Квартала на цветята и върбите! В страната на топлината и мекотата. Вкъщи, при семейството под зелените фенери — видя, че на Хаавикко започна да му просветва, и отново се засмя. — Да, Аксел, това е публичен дом. Бардак.
Опита се да тръгне напред, все още обгърнал с ръка раменете на Хаавикко, но младият ординарец не помръдна.
— Не. Не искам да влизам тук — Хаавикко преглътна. По бузите му плъзна лека червенина. — Аз… аз не си падам много по тия работи.
Еберт го доближи.
— Ти си мъж, нали така, Хаавикко? Ами тогава, разбира се, че си падаш по тях!
Хаавикко поклати глава.
— Вие влезте. Аз ще ви чакам тук.
Еберт погледна Фест и вдигна вежди. После отново погледна Хаавикко.
— Това е невъзможно. Записал съм и трима ни за цяла нощ. Тук ще спим. Тук трябва да стоим, докато сме долу. Разбра ли?
— Искаш да кажеш, че е нещо повече от…
Еберт закима усилено и накара Фест отново да се разсмее, после лицето му стана сериозно.
— Виж, Хаавикко, ако не искаш да чукаш някое момиче, никой не те задължава да го правиш. Но поне влез вътре, а? Му Чуа ще те нахрани и ще те настани. Можеш да гледаш тривизия, или да правиш каквото си искаш, докато ние с Фест се забавляваме.
Хаавикко сведе поглед, ядосан от леко подигравателния тон на Еберт.
— Не мога ли да пренощувам някъде другаде?
Еберт изсумтя — изведнъж бе загубил всякакво търпение.
— Ох, в името на всички богове, Фест, заповядай му да влезе вътре! Не разбираш ли бе, Хаавикко? Ние сме боен отряд. Трябва да бъдем заедно, когато ни извикат. Какво, мамка му, толкова се опъваш?
Хаавикко погледна към Фест, който му се усмихна извинително.
— Вярно е, Аксел. Заповядано ми е през цялото време да сме заедно и аз отговарям за това. Виж какво, защо не постъпиш както ти предлага Ханс? Влез и си вземи стая. После, ако си промениш решението, ще сме ти наблизо.
— Казах ви…
— Да, да, разбирам. Влез сега вътре. Заповядвам ти. Става ли?
Вътре Му Чуа ги поздрави сърдечно, после ги въведе в голяма стая в дъното на къщата, където ги чакаха три момичета. Щом влязоха, момичетата коленичиха и сведоха глави, след това вдигнаха очи към тях с усмивка и очакване, сякаш ги чакаха да направят своя избор. Аксел смаяно се блещеше. Изобщо не бяха такива, каквито бе очаквал, нито пък това място беше безвкусната бърлога на порока, каквито често бе виждал в живодрамите.
— Как се нарича тази стая? — попита той и изненада и Еберт, и Фест с това, че заговори пръв.
Момичето вляво бързо се спогледа с другарките си, после погледна Аксел с лъчезарна усмивка.
— Това е Райската зала. Тук един мъж може да мечтае и да изживее мечтите си.
Тя беше красива. Дори и за тези мънички жени от ХАН — тя беше такъв тип — тя бе изключителна и Аксел пряко волята си усети, че нещо в него се раздвижва. Бе облечена в яркочервено сатенено ЧИ ПАО, избродирано с мънички сини цветченца и жерави и разноцветни пеперуди — дългата одежда с кройка на роба обвиваше и скриваше изящната й фигура. Косата й бе подстригана като лястовича опашка и двете й крила се спускаха над бледо чело с цвят на слонова кост, достойно за дъщеря на Танг. Шнола от изкуствени перли придържаше тъмния водопад на черните й коси в стегнат кок. Ръцете й, мънички като на дете, не бяха украсени с нищо, ноктите й бяха лакирани, но не с цветен лак. Беше така поразителна, така неочаквана, че той не можеше да откъсне поглед от нея, с разтворени устни и окръглени очи.
— Как те наричат?
Тя отново сведе глава. На малките й устни, същинска розова пъпка, играеше лека усмивка.
— Името ми е Пурпурен лотос.
— Е… — разсмя се Еберт. — Виждам, че Хаавикко вече направи своя избор.
Аксел разруши очарованието.
— Не. Съвсем не съм. Аз… съвсем сериозно ви го казах. Това… — той пак се огледа, отново изненадан от изящния вкус и простия лукс на стаята и мебелировката. — Не си падам по това.
Отново погледна момичето и забеляза под повърхностната усмивка лек намек за разочарование в очите й и в ъгълчетата на устата й. Веднага се разстрои, че я наранява, като я отхвърля.
— Съжалявам… — започна той, но Еберт го прекъсна.
— Дами, моля ви, простете на нашия приятел. Мислехме, че ще промени решението си, като го доведем във вашия прекрасен дом, но той явно е твърд като диамант — Еберт погледна Фест и се усмихна. — Ще ви обясня. Моят приятел е ЙЯ, разбирате ли? Жълта змиорка.
Хаавикко се намръщи неразбиращо. В знанията му по основен мандарин не се включваше нито един от двата термина. Но момичетата веднага разбраха.
— Извинете ме, почитаеми господине — обади се Пурпурен лотос. Лицето й се проясни, усмивката й изведнъж грейна и разкри съвършени перлени зъби. — Ако почакате само миг, ще извикам майка Чуа. Сигурна съм, че тя може да ви осигури момче.
Аксел се обърна към Еберт бесен:
— Ти какво…?!
Еберт избухна в бурен смях — объркването по лицето на момичетата много го забавляваше. Пренебрегвайки остротата в гласа на Аксел, той протегна ръка и го докосна по рамото.
— Само шегичка, приятелю. Само шегичка.
