Фен Чун, най-големият от местните босове на Триадата и бивш любовник на Му Чуа, им осигуряваше закрилата си. Хората му пазеха вратите на Му Чуа и помагаха, когато някой клиент започнеше да създава неприятности. Беше добра сделка и Му Чуа здравата се бе нагушила благодарение на нея.
Му — на стария език това означаваше „майка“, макар тя да не бе ничия майка и още на 12 години да я бяха стерилизирали — сега беше към средата на петдесетте — силна, дребна жена с огнен нрав, която наистина си обичаше занаята и своите момичета. „Тук мъжете забравят грижите си“ — беше нейният девиз и тя го бе написала над вратата на английски и на мандарин — йероглифите му бяха избродирани върху всяка възглавничка, всяка завеса, всеки чаршаф в дома. Но макар и да беше така, в дома й действаха строги правила. Нито едно от момичетата й не можеше да бъде наранявано по никакъв начин. „Ако искат такива неща — бе споделила тя веднъж с Фен Чун с блеснали от гняв очи — да вървят долу в Глината. Това е почтен дом. Дом за любов. Как ще ги обичат моите момичета, ако ги е страх? Как да разсеят всички грижи на един мъж, освен ако самите те нямат грижи?“
Му Чуа все още беше невероятно привлекателна жена и мнозина, дошли тук за по-млада плът, нерядко завършваха нощта в прегръдките на „мама“. След това за тях друга вече не съществуваше. Връщаха се само при нея, спомняха си не само топлотата й, но и всичките й малки номера — тя си ги пазеше в тайна дори от момичетата.
Точно сега тя стоеше под арката на вратата и доволна наблюдаваше своите момичета. Добре ги бе подбрала. Тук имаше истински красавици като Пурпурен лотос и Нефритова мелодия, както и момичета с характер като Пролетна върба и мъничката, нежна Сладък мед, позната на всички като Малката МИМИ, както се произнасяше името, което бе приела, на мандарин. Но нейните момичета бяха и нещо повече — тя ги бе обучила да бъдат истински артистки в занаята; уменията им в любовта бяха ненадминати. Ако подобно нещо бе възможно тук, в Мрежата, то тъкмо те бяха прекрасно възпитани. Те не бяха прости МЕН ХУ — „жени, които стоят на вратата“, а ШЕН НУ — „момичета-богини“. За Му Чуа това бе важна разлика. Момичетата й можеше да са проститутки, но не бяха просто „димни цветя“. Нейният дом бе обител на топлината и мекотата, образец за всички останали домове, и тя беше страшно горда, че го е постигнала.
Пурпурен лотос и Сладък мед се бяха отделили в далечния край на стаята и си говореха с трето момиче — Златно сърце. Му Чуа се приближи до тях, разположи се на пода помежду им и се вслуша в разговора им.
— Сънувах сън, майко Чуа — обърна се към нея Златно сърце. Тя беше нейното най-малко момиче, само на тринадесет години, и имаше сладко лице. — Тъкмо разказвах на Пурпур и на малката Мими. В съня ми беше Нова година и аз ядях пасти. НИЯН-КАО — новогодишни пасти. Над мен облаците рисуваха огромни планини в небето, грейнали в най-невероятни цветове. Погледнах нагоре, очаквах нещо и тогава изведнъж от Запад дойде един тигър, приближи ме и се съвкупи с мен.
Другите две момичета се разкикотиха, но Златно сърце продължи със сериозен израз на лицето:
— После се събудих, но това все още беше в съня ми, а до мен на леглото лежеше бледосива змия — на места кожата й беше почти бяла. Отначало мърдаше, но когато протегнах ръка и я докоснах, тя беше студена.
Му Чуа облиза разтревожено устни.
— Силен сън, дете. Ала онова, което означава… — тя потръпна и млъкна, после смени темата. Не биваше да тревожи Златно сърце. — Чуйте ме сега, момичета. Имам специална молба към вас. Ще имаме гости. Трима важни мъже Отгоре. Войници.
Пурпурен лотос плесна радостно с ръце.
— Колко прекрасно, майко Чуа! Войници! Те са толкова силни, толкова здрави! — тя се изсмя ниско, съблазнително и погледна Сладък мед. — Ако не беше майка Чуа да се погрижи за нас, сигурна съм, че с войник бих го направила и без пари!
Му Чуа се присъедини към техния смях.
— Да. Но тези не са какви да е войници. Това са хора на самия велик генерал, от неговия елит, и вие ще получите три пъти повече от обичайното. Ще ги забавлявате в Райската зала и ще правите всичко, което поискат.
— Всичко? — Сладък мед вдигна вежди. Му Чуа й се усмихна уверено.
— Което влиза в правилата, разбира се. Казано им е, че не могат да ви нанасят никаква вреда.
— Ами ако не останат доволни? — попита Златно сърце; лицето й все още беше помрачено от онзи сън, който бе сънувала.
Му Чуа протегна ръка и нежно я погали по бузата.
— Те са мъже, дете мое. Разбира се, че ще останат доволни.
Еберт спря до завесата на входа и се обърна към другите двама:
— Ето ни, пристигнахме, приятели. Домът на Му Чуа. Най-добрият под Мрежата.
Фест се разсмя, но Хаавикко изглеждаше несигурен.
— Що за място е това?
Фест го потупа по рамото и посочи нарисуваните над вратата лотос и риба.
